Европа планира мисия за взимане на проба от астероид

Eвропейски учени и инженери работят по планиране и осъществяване на мисия за взимане на проба от астероид, която се очаква да стартира през следващото десетилетие.

Приключението, известно като “Марко Поло”, може да събере важна информация за еволюцията на нашата Слънчева система.

Планът на мисията е да бъде избран малък астероид, с диаметър под от 1 километър и намиращ се близо до Земята, съобщава BBC.

След това, на него ще бъде изпратен космически кораб, който чрез пробиване на дупки ще събере частици прах и малки парчета от астероида за анализ при връщане на Земята.

Плановете за мисиите в момента се разработват в Германия от британската компания Astrium и немската OHB. От двата производителя на сателити е било изискано да направят специално проучване за приложимост на проекта, за да се прецени възможно най-точно какъв вид архитектура за космически кораб ще бъде нужна за правилното и успешно извършване на мисията.

Крайното решение за одобряване на мисията ще бъде взето от Европейската космическа агенция (ESA) в период от няколко години. Ако проектът бъде одобрен, то се предвижда мисията да започне към края на следващото десетилетие, вероятно през 2017 година.

Астероидите представляват отломки, останали от формирането на Слънчевата система преди около 4.6 милиарда години. Изучаването на техния първобитен материал би трябвало да хвърли повече светлина върху въпросите как Слънчевата система е била сътворена и как планети, като Земята, са еволюирали.

От британската компания Astrium заявиха публично, че в момента търсят най-доброто решение за успешното осъществяване на проекта. Изследователите анализират всички елементи от мисията – как тя да бъде проектирана, как да бъде съставена траекторията за един от няколко възможни астероида, как всичко това да се оптимизира, за да може да се използва възможно най-малък космически кораб, минимално количество гориво и най-малка ракета, която да го изведе в Космоса.

Мисията “Марко Поло” може да бъде проведена по следния начин:

  • След изстрелването на ракетата “Съюз” от европейското космическо летище Куру, специален двигател ще заведе космическия самолет до набелязания астероид.
  • Главният космически кораб ще проведе сензорно проучване от разстояние, събирайки критична информация за формата, размера, масата, въртенето и общия състав на астероида.
  • След това, корабът ще направи опит за кацане, пробивайки дупка от няколко сантиметра върху повърхността. От раздробената почва ще бъдат взети около 300 грама прах и камъчета и запечатани в специална капсула.
  • След отлитане от астероида, космическият кораб ще навлезе в траектория за връщане на нашата планета, изхвърляйки капсулата близо до Земята за влизането й в зоната на земното притегляне.
  • Капсулата ще се приземи без парашути. Тя ще бъде отворена в стерилизирана среда, за да е сигурно, че материалът в нея не е бил замърсен със земни вещества.

ESA е съставила списък на проучвания, които иска да извърши през следващите години. “Марко Поло” се разглежда от нейната програма Cosmic Visions и е една от конкурентните идеи от клас мисии, които могат да струват приблизително 300 милиона евро.

Много е вероятно, ако мисията бъде одобрена, тя да се осъществи в партньорство с Япония.

Взимането и донасянето на проби е от особено голям интерес за учените. Въпреки че мисиите, които правят анализи на място, постигат изключителни резултати, то изучаването на материали в лаборатории на Земята, разполагащи с най-модерни технологии, без съмнение би открило още повече от тайните на Вселената.

Взимането на проба от астероид също така ще спомогне за разработване на технология за кацане и излитане от планетарно тяло, което има много по-голямо гравитационно притегляне от Земята, като например Марс.

А една от най-големите мечти на всички космически агенции по света е стъпването на астронавти върху астероид. В момента американската НАСА проучва въпроса как би могло да се осъществи подобно начинание. Такава мисия обаче, дори и да бъде одобрена, не би могла да се осъществи през следващите няколко десетилетия.

Коментар