Microsoft разработва технология, която може да замени традиционните цифрови носители с биоматериали, съобщи MitTechnologyReview, позовавайки се на източници от изследователското подразделение на софтуерната корпорация.
До края на десетилетието Microsoft планира да създаде хранилища за данни на база ДНК молекули. Очаква се те да заменят на първо място лентовите носители, които в момента се използват от Microsoft за архивиране на информация.
Днешната компютърна памет има физически ограничения, докато способността за съхранение на данни на структурите от ДНК молекули е неимоверно голяма. Учените вече експериментират успешно с кодиране на цифрова информация от рода на снимки и филми в ДНК молекули.
Така например, по случай 100-годишния си юбилей Technicolor записа класики на световното кино на молекулярно ниво, като използва технология на Харвардския университет, която позволява съхранение на 5,5 петабайта данни в един грам ДНК.
Двоична информация може да се преобразува в код на изкуствена ДНК и да се превърне в молекула, а при необходимост да се декодира в обратен ред към обикновен цифров вид. По този начин биха могли да се се записват, например, филми на ДНК – киноархив, заемащ квадратни километри, ще се побере в едно блокче Лего.
Още едно предимство на биологичното ДНК съхранение е жизнеността на носителя. Данните в молекулата могат да се съхраняват десетки хиляди години, което е потвърдено от пробите от кости на мамути.
Миналото лято Microsoft Research обяви, че за първи път е поместила 200 мегабайта информация в ДНК молекула, вкл. музикално видео. Но според изследователите, проблем за привеждане на данните в молекулярно състояние остава изготвянето на ДНК нишките, от които се състоят спиралите. Този химически процес е труден и скъп.
При демонстрацията на проекта за съхранение на молекулно ниво Microsoft използва над 13 хиляди уникални фрагменти ДНК. Подобен обем ДНК струва на свободния пазар в момента около 800 хиляди долара.
Според разчетите на Microsoft, стойността за поместване на данни в ДНК молекули трябва да намалее 10 хиляди пъти, преди технологията да влезе в реална употреба. В компанията вярват, че това е възможно при наличие на достатъчно високо търсене на услугата.
Друг проблем е свързан с автоматизирането на записа на информация в ДНК. В момента скоростта на запис възлиза на 400 байта в секунда, но Microsoft иска да постигне 100 мегабайта в секунда.
Ако разработките вървят по план, Microsoft се надява в близките години да отвори първия център за съхранение на данни с биологични носители. За разлика от силициевите си събратя, ДНК носителите ще предложат много по-висока плътност и жизненост от порядъка на десетки хиляди години.