Лекарства на поискване, които се изготвят в домашни условия, винаги правилно дозирани и никога с изтичащ срок на годност, дори на най-затънтените крайчета на света – това може да е реалност много по-скоро, отколкото ни се струва.
Изследователи от Университета в Глазгоу са разработили метод за 3D-отпечатване на взаимосвързани реактивни съдове, способни да извършват отделни химични реакции. Отпечатаните на 3D реактиви могат да се използват за производство на фармацевтични препарати и химикали в ограничени количества, дори в домашни условия.
Какво би станало, ако обикновеният човек е в състояние да изработва собствените си лекарства у дома – по същия начин както се изтегля MP3 музика и се слуша на собствения смартфон? Апаратът, разработен от учените в Глазгоу, може именно това – да създава лекарства, химикали и ред други продукти „по заявка”.
Триизмерният принтер Ultimaker 3D е бил модифициран така, че да синтезира фармацевтични продукти и други химикали посредством широко достъпни изходни вещества, разказва Лирой Кронин, ръководител на изследването и професор по химия в Регионалната школа по химия в Университета в Глазгоу, Великобритания. Така хората ще могат да произвеждат всякакви полезни вещества у дома си, в офиса или на други места.
Изследователският екип е успял да „отпечата” серия взаимосвързани реакционни съдове, които извършват четири различни химични реакции, включващи 12 отделни стъпки, казва Кронин, цитиран от Technology Review. Тези стъпки обхващат всичко от филтрация до изпаряване на разтворители.
Фармацевтика у дома
В експериментите си учените открили, че могат да създадат баклофен – лекарство за отпускане на мускулите – посредством широко достъпни изходни съединения. Използвайки различни реагенти и разтворители по различно време и в различен ред, изследователите успели да синтезират и други лекарства и полезни химикали. В рамките на изследването са извършени и други сполучливи реакции, вкл. направата на популярен антиконвулсант и лекарство за борба с язви и киселинен рефлукс.
За синтеза на баклофен екипът използвал пет триизмерни цилиндрични модула, всеки с капацитет 32 милилитра и отвор отгоре за въвеждане на материал. Втори отвор във всеки модул позволил прилагането на налягане. Триизмерно отпечатаните съдове имали и отвори за въвеждане на азот.
В крайна сметка реакторът, създаден чрез 3D печат, успял да извърши три реакции, две екстракции на течности и набор от изпарения и филтрирания, за да създаде мускулния релаксант. „Този подход ще позволи производството на химикали и лекарства по заявка”, казва Кронин.
Нови възможности
3D печатът позволява на потребителя да получи абсолютна точност при направата на лекарството, обяснява Кронин. Така медикаментът ще е и гарантирано „пресен” – няма да е прекарал неопределено време по фармацевтични складове и аптечни рафтове.
Мащабът е друг голям фактор. Малките реактори за направа на лекарства могат да позволят на производителите да създават редки лекарства за специфични заболявания, които е твърде скъпо или дори невъзможно да се произведат със стандартното фармацевтично оборудване.
Химическите продукти и в частност лекарствата обичайно се произвеждат в големи производствени цехове с големи машини, резултат от значителни капиталови инвестиции. Те са проектирани така, че трудно могат да произведат малка доза медикамент. Отпечатаният на 3D реактор обаче ще позволи създаването на специални лекарства.
Наред с това процесът би могъл да насърчи производството на по-редки и нетрадиционни лекарства, експериментални съединения за новаторски изследвания и лекарства, необходими в много отдалечени места, вярва химикът.
Неизбежните рискове
Разбира се, има и потенциални рискове при новата технология. Тя може да попадне в ръцете на злонамерени „експериментантори” и да послужи, например, за синтез на наркотици и други нелегални субстанции. Друг подобен риск е псевдо-фармацевти да започнат да произвеждат фалшиви лекарства – проблем, често срещан в много страни по света.
Кронин е наясно с потенциалните опасности, но е оптимист. Професорът от Университета в Глазгоу е убеден, че позитивите на процеса са повече от негативите. 3D печатът, казват анализаторите от Technology Review, също има рискове – може да се използва и за направата на огнестрелни оръжия. Все пак до този момент технологията е показала, че се използва предимно за полезни приложения.
В краен случай, смята Кронин, има начин да се направи така, че с помощта на съвременните дигитални технологии всеки набор то 3D-отпечатани реактиви да се „програмира” така, че да произвежда само една фармацевтична формула.