„Светът е във водовъртежа на Индустрия 4.0. Без съмнение ще е нужен нов стратегически капитал (човешки и технологичен) за създаване на ценности. Той ще действа в силно динамична и остро конкурентна среда”, заяви зам.-председателят на БСК Маргарита Попова при откриването на Европейския форум „Университети – бизнес”, организиран от Министерството на образованието и науката (МОН), Европейската комисия (ЕК) и Българската стопанска камара (БСК).
По нейните думи, днес все по-често инвестициите се насочват към нови концепции, иновации и проекти за сметка на разширяването на производствени мощности и съоръжения. Съществен дял от стойността на продуктите и услугите се създава от знание и идеи. С основание се поставя въпросът за бъдещето на конкуренцията, за съдбата на традиционното знание, което трябва да насърчава открития в нови конкурентни пространства. „Образованието днес е икономиката утре”, подчерта Попова.
„Разполагаме с десетки анализи за предимствата и дефицитите на националната ни образователна система. Педантично се отчитат предизвикателствата във връзката между висшето образование и пазара на труда. Всичко това има смисъл, само ако целта е да изграждаме и утвърждаваме национален европейски културен модел, в който образованието и бизнесът имат решаващо участие”, каза още Маргарита Попова.
Според нея, всяка държава и общество се нуждаят от свой национален образователен модел, чрез който да се споделят култури, защото споделената култура води до споделена сигурност.
[related-posts]
„Изисква се ново знание, нов достъп до компетенции, нов организационен и лидерски капацитет и в образователната система, и в икономиката. Придобитото образование и квалификации няма да важат за цял живот, а ще бъдат въведение и подготовка за прехода към учене през целия живот”, посочи Маргарита Попова.
Тя смята, че липсата на ключови компетенции у работната сила е и ще бъде една от основните пречки за устойчив икономически растеж. Затова работодателите трябва да гледат по нов начин на инвестициите в образованието на работната сила.
„Новите реалности – масираното нахлуване на нови технологии, ролята на интелектуалния капитал, новите знания и идеи премахват преградите между бизнес, образование и наука. Изискват ново мислене и нов манталитет в нова среда. Призовават за ново отношение към същността и целите на сътрудничеството университети – бизнес”, каза Попова.
В изказването си тя отправи конкретни предложения за въвеждането на интердисциплинарни антикорупционни обучения, с акцент върху корпоративното управление и нуждата от специални грижи за фамилния бизнес.
Според Томчо Томов, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите при БСК, диалогът на висшите училища с бизнеса относно съдържанието на обучението и хармонизирането му с изискванията на пазара на труда е критично важен и за двете страни.
„Ако през 60-те години една квалификация е имала устойчивост за около 20 години, днес квалификациите остаряват и губят своята актуалност много по-бързо. Веднъж придобитата квалификация не е за „цял живот”, а само въведение, подготовка за прехода към ученето през целия живот”, каза Томов.
По неговите думи, отварянето на университетите към ученето през целия живот и предлагането на различни надграждащи форми на обучение предполага наличие на информация за тенденциите в професиите и динамиката в изискванията на пазара на труда.
