Всяка държава се нуждае от свой образователен модел

„Работодателите трябва да гледат по нов начин на инвестициите в образованието на работната сила”, каза Маргарита Попова

„Светът е във водовъртежа на Индустрия 4.0. Без съмнение ще е нужен нов стратегически капитал (човешки и технологичен) за създаване на ценности. Той ще действа в силно динамична и остро конкурентна среда”, заяви зам.-председателят на БСК Маргарита Попова при откриването на Европейския форум „Университети – бизнес”, организиран от Министерството на образованието и науката (МОН), Европейската комисия (ЕК) и Българската стопанска камара (БСК).

По нейните думи, днес все по-често инвестициите се насочват към нови концепции, иновации и проекти за сметка на разширяването на производствени мощности и съоръжения. Съществен дял от стойността на продуктите и услугите се създава от знание и идеи. С основание се поставя въпросът за бъдещето на конкуренцията, за съдбата на традиционното знание, което трябва да насърчава открития в нови конкурентни пространства. „Образованието днес е икономиката утре”, подчерта Попова.

„Разполагаме с десетки анализи за предимствата и дефицитите на националната ни образователна система. Педантично се отчитат предизвикателствата във връзката между висшето образование и пазара на труда. Всичко това има смисъл, само ако целта е да изграждаме и утвърждаваме национален европейски културен модел, в който образованието и бизнесът имат решаващо участие”, каза още Маргарита Попова.

Според нея, всяка държава и общество се нуждаят от свой национален образователен модел, чрез който да се споделят култури, защото споделената култура води до споделена сигурност.

„Изисква се ново знание, нов достъп до компетенции, нов организационен и лидерски капацитет и в образователната система, и в икономиката. Придобитото образование и квалификации няма да важат за цял живот, а ще бъдат въведение и подготовка за прехода към учене през целия живот”, посочи Маргарита Попова.

Тя смята, че липсата на ключови компетенции у работната сила е и ще бъде една от основните пречки за устойчив икономически растеж. Затова работодателите трябва да гледат по нов начин на инвестициите в образованието на работната сила.

„Новите реалности – масираното нахлуване на нови технологии, ролята на интелектуалния капитал, новите знания и идеи премахват преградите между бизнес, образование и наука. Изискват ново мислене и нов манталитет в нова среда. Призовават за ново отношение към същността и целите на сътрудничеството университети – бизнес”, каза Попова.

В изказването си тя отправи конкретни предложения за въвеждането на интердисциплинарни антикорупционни обучения, с акцент върху корпоративното управление и нуждата от специални грижи за фамилния бизнес.

Според Томчо Томов, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите при БСК, диалогът на висшите училища с бизнеса относно съдържанието на обучението и хармонизирането му с изискванията на пазара на труда е критично важен и за двете страни.

„Ако през 60-те години една квалификация е имала устойчивост за около 20 години, днес квалификациите остаряват и губят своята актуалност много по-бързо. Веднъж придобитата квалификация не е за „цял живот”, а само въведение, подготовка за прехода към ученето през целия живот”, каза Томов.

По неговите думи, отварянето на университетите към ученето през целия живот и предлагането на различни надграждащи форми на обучение предполага наличие на информация за тенденциите в професиите и динамиката в изискванията на пазара на труда.

Коментар