От няколко години насам ИТ отделът е до голяма степен „стопер” на новите проекти, тъй като е претоварен от трансформацията, казва Горан Ангелов, главен изпълнителен директор на IBS България
(снимка: Мария Малцева / TechNews.bg)
Заложници сме на атавистичния начин, по който продължава да се работи в ИТ средите, на липсата на кадри. Много малко организации влагат инвестиции в автоматизация на процесите. Но рано или късно, под една или друга форма, всички ще трябва да извършат промяната, сподели Горан Ангелов, главен изпълнителен директор на IBS България, по време на форума „IBS IT Compass 2019”. Водещ акцент на събитието бяха решенията на IBM и RedHat за многооблачна, хибридна среда.
Г-н Ангелов, всички големи форуми и събития в сферата на ИТ насочват вниманието към облачните технологии, дигиталната трансформация, изкуствения интелект. „IBS IT Compass 2019” също се фокусира върху тези теми. Защо?
През последната година забелязахме, че интересът към тези технологии е доста по-голям – и е нормално да е така, защото в момента тече определена промяна и трансформация в технологиите. Съвсем естествено е специалистите да търсят повече информация.
Промяна има и във възприятията [за тези технологии]. В цялото пространство се говори за тях, излизат нови приложения, явяват се нови архитектури – нещата постепенно се натрупват. В случая не става дума някой супер-визионер да излезе на едно събитие, да каже нещо и да събуди внезапен супер-интерес, говорим за натрупване на новости и информация.
От лекциите стана ясно, че около 20% от приложенията в организациите са в облака, но блиц-анкета с вдигане на ръце в залата показа по-малък дял. Адекватна ли е въпросната оценка за България?
Със сигурност е адекватна, по-скоро не беше адекватен броят на вдигнатите ръце в залата. Знаете ли, ако отидем в една голяма организация, например банка – впрочем това сме го правили преди две години – и запитаме ИТ отдела „вие ползвате ли облачни приложения”, те ще отговорят „ооо, не, нашата политика го забранява”. Но реално 90% от софтуера, който се използва, да речем, за управление на човешки ресурси, се състои от облачни приложения! И в организацията ползват такъв. Но ИТ директорът не знае това. То е минало „покрай него”, не е във фокуса му. Минало е „между капките”.
Факт е, че от няколко години насам ИТ отделът е до голяма степен „стопер” на новите проекти. ИТ отделите са претоварени от цялата трансформация – от всички нови решения, които трябва да създават, да се грижат за сигурността, от новите услуги, дигитализирането на процесите. Всички тези задачи лягат върху тях! Те вече са в състояние на „denial of service” – претоварени са и не смогват да правят това, което бизнесът иска от тях. Каквото и да иска бизнесът, получава го трудно и бавно. Това е така по простата причина, че същите хора, със същия капацитет трябва да правят и новите промени, и да крепят текущата среда в компанията.
Тоест, „заложници” сме на нарасналата сложност на ИТ средите?
По-скоро сме заложници на атавистичния начин, по който продължава да се работи в ИТ средите, на липсата на кадри. Много малко организации влагат инвестиции в автоматизация на процесите, включително и в ИТ средите. Освен това автоматизацията също е проект – ако си претоварен със страшно много други проекти, изобщо нямаш време да стигнеш до нея. Например, в една българска банка средно годишно се реализират 70-80 проекта!
Но създаването на хибридната облачна среда, за която говорите на „IBS IT Compass 2019”, също е проект, който ще „легне” на плещите тези претоварени ИТ отдели.
Да. Ще легне. Не мога да кажа със сигурност как точно ще се случи промяната. Организациите трябва да намерят вариант да я реализират. Това е до голяма степен предизвикателство за всяка организация.
И тези промени не са някакво естествено продължение – дотолкова, че да не трябва да се учат нови неща. Трябва да се учи, трябва да се експериментира! Какво правят големите банкови групи? Те формират „центрове по компетентност” и съсредоточават там хора, които се занимават само с дадена специфична област. Целта е да може в тези центрове за компетентност да се развият съответните нови знания – а след това новото знание малко по малко да отиде по места.
Една българска организация трябва да подходи по същия начин. ИТ отделите трябва да заделят част от своя ресурс, който да работи на съвсем друга скорост, а останалата част да продължи да прави това, което се очаква – да поддържа ИТ операциите, защото бизнесът не може да спре, той трябва да продължи да работи.
Това навярно означава, че отново поделенията на големите международни структури ще бъдат първи във въвеждането на новите подходи и решения?
Рано или късно, под една или друга форма, всички ще трябва да извършат промяната. Представете си, че ако днес бъде взето решение от утре всички да се придвижваме само с велосипеди, но аз не зная как да карам велосипед, рано или късно ще трябва да се науча; дали ще чакам до последно, дали ще кретам, докато другите вече са се научили и фучат около мен – няма значение, рано или късно ще трябва да се науча.
Какво ще е най-трудното за българските организации в този преход?
Те знаят, че трябва да се подготвят, те мислят, те търсят начини да създадат собствени лаборатории. Финансовите ресурси в повечето случаи не са проблем. Тясното място са човешките ресурси – отделянето им с цел фокусиране върху тези задачи. Предизвикателството е създаването на една научно-изследователска среда, която да осъществи изследванията, да направи необходимата подготовка, а след това знанието, създадено от нея, да се вгради в организацията.
Другото предизвикателство са данните. Изисква се по-строг поглед върху целия процес, свързан с данните. В момента в различните организации са налице различни приложения, които „държат” различни бизнес-дейности на компанията и до голяма степен изолират данните в тях. Оттам насетне текат различни процеси по агрегиране в централни хранилища, но тези процеси са непостоянни, неравномерни – а вече е наложително да се случват в реално време.
Всичко това затруднява процеса към мигриране към облачни системи, въвеждане на изкуствен интелект и т.н. В момента 80% от усилията отиват за това да се съберат данните, да се изчистят, да се подготвят за анализ! Самият анализ е 20% или даже по-малко. Събирането, структурирането, „почистването” и подготвянето на данните трябва да станат постоянен процес.
