В борбата с фалшивите новини е важно стратегиите да са базирани на емпирично доказани практики
(снимка: CC0 Public Domain)
Борбата с така наречените фалшиви новини се разгръща с пълна сила. Слухове и мълви е имало всякога, но днешните социални медии в интернет действат като усилвател на съмнителните теории. Подклаждани от изконните човешки страхове, тези новини процъфтяват във времена на глобална криза. Има ли начин за справяне с тях? Специалистите твърдят, че има – и той не е в забраняването, в редактирането на закони или повсеместното триене.
Проектът за промени в Закона за радиото и телевизията в България поставя под риск от цензура онлайн медиите, обяви Българската стопанска камара вчера във връзка с предложението за редакция на ЗРТ, насочена към блокиране на сайтовете за фалшиви новини. Позицията отрази по-рано изготвеното становище на IAB България. Двете организации са категорични, че тази промяна носи твърде голям риск от цензура, като в същото време обещава да е неефективна в борбата с дезинформацията.
Законопроектът бе лансиран за втори път, като сега появата му съвпадна с усилните опити на редица глобални уеб-компании да наложат крути мерки срещу фалшивите новини. YouTube се залови да трие видеоклипове с неудържими темпове, особено след като епидемията от коронавирус подтикна британски граждани да подпалят няколко базови станции на телеком оператори заради страх, че вирусът се разпространява чрез 5G мрежи.
WhatsApp вчера обяви, че блокира функцията по препращане в своето приложение, за да спре разпространението на фалшиви новини. Facebook и всички социални мрежи ангажираха огромни екипи по триенето и унищожаването на „дезинформация”.
Борбата с дезинформацията е ключова и в дневния ред на Европейския съюз. Неотдавна ЕС очерта свой „План за действие за засилване на усилията за противодействие на дезинформацията в Европа”. Той бе създаден с цел да помогне за изграждане на капацитета на ЕС и засилване на сътрудничеството между държавите-членки за:
- подобряване на откриването и анализа на случаи на дезинформация;
- засилено сътрудничество и съвместни реакции;
- засилване на сътрудничеството с онлайн платформите и индустрията за справяне с дезинформацията;
- повишаване на осведомеността и подобряване на социалната устойчивост.
Това, което е важно в борбата с фалшивите новини, е стратегиите им да са базирани на емпирично доказани практики, пишат психолозите д-р Гордън Пеникук и Дейвид Ранд в публикация в Ню Йорк Таймс. В наскоро публикуван анализ двамата описват серия от експерименти, показващи кои тактики за справяне с дезинформацията са наистина ефективни.
„Само защото дадена стратегия звучи разумно, не означава, че работи”, казват психолозите. „Въпреки че платформите постигат известен напредък в борбата си с дезинформацията, последните изследвания – наши и на други учени – предполагат, че много от тактиките са по-скоро неефективни – и дори могат да влошат нещата, което води до объркване, а не до яснота по отношение на истината. Компаниите за социални медии трябва да проучват емпирично дали проблемите, с които се залавят, са от значение за това как техните потребители възприемат информацията в съответните платформи”.
Една от стратегиите, анализирана от учените, е предоставянето на повече информация за източника на новината. Тези информационни панели съобщават на потребителите кое съдържание откъде идва – дали е от правителствена организация, от частна фирма, от бизнес-сдружение и т.н. „Този вид тактика има интуитивен смисъл, защото добре утвърдените основни източници на новини, макар и далеч от перфектни, имат по-високи стандарти за редактиране и проверка, от, да речем, съмнителни уебсайтове, които произвеждат съдържание „на конвейер” без авторски подпис”, казват учените.
Експериментите им обаче – с участието на 7000 анкетирани – показват, че наличието на подобна справка не се отразява върху възприятията на читателите. Това няма влияние върху решението на човека дали да вярва на дадено заглавие и дали да го сподели.
Друга тактика на уеб-компаниите за борба с невярната информация е изследването чрез „проверовчици” и обозначаването на всяко заглавие като „фактологически проверено”. Анализът на психолозите установява, че само малка част от фалшивите новини успява да стигне до фактологическа проверка и да бъде обозначена. Системата е неефективна и скъпа, в крайна сметка тя помага по-малко, отколкото ако не би имало изобщо фактологически проверки.
По аналогичен начин понякога се случва идеи, които изглеждат ужасни, да се окажат ефективни. През 2018 г. Facebook предложи анкетиране на своите потребители за това доколко се доверяват на дадени източници на новини, за да предложи на тази база информация за избирателно популяризиране на съдържание от източници, оценени като „достоверни”.
Това предложение бе посрещнато с масово осъждане и присмех. Емпиричните тестове на психолозите обаче показват, че ефектът е добър. „Опитите, които проведохме, показват, че този подход за многократно използване е много ефективен при идентифицирането на източници на дезинформация”.
Очевидният извод, който трябва да се извлече от всички тези казуси, е, че уеб-медиите и социалните мрежи трябва да тестват политиките и програмите за борба с фалшивите новини, преди да ги въведат като стандарт, а не да разчитат на предположения или интуиция какво евентуално би работило.
