Повече време със смартфона, по-малко щастие

Всички дейности пред екрана са свързани с по-малко щастие, категорични са психолозите
(снимка: CC0 Public Domain)

Те са родени в епоха, в която не е имало „преди ерата на интернет”. Те чатят постоянно от своите смартфони. Предпочитат социалните мрежи пред сбирката с приятели. Физически живеят доста по-сигурно отколкото са били предшествениците им на същата възраст. Но често са нещастни, самотни и депресирани. Поколението на смартфона.

„На деца, които три месеца са били в социална изолация, е дадена възможност за жив контакт: едва на четвъртата вечер сами решават, че искат да играят навън, вместо вътре пред устройствата”, разказва писателката Людмила Баровска. Това доста добре описва живота на съвременните тийнейджъри, израснали в обкръжението на смартфоните и повсеместния интернет.

Децата днес предпочитат да общуват помежду си в чата. Прекарват време заедно, но през телефона. За разлика от тийнейджърите от предишното поколение, които можеха да прекарат цяла вечер на стационарния телефон, днес младежите си бъбрят през нещо от рода на Snapchat, където могат да си пращат снимки и видеоклипове, които бързо изчезват, разказва психологът Джийн Туиндж. Могат да прекарат цялото си лято в стаята си, с телефона в ръка.

Какво стана след 2012 година?

Милениалите – децата на новото хилядолетие – бяха поколение на силен индивидуализъм, стремеж към свобода и независимост, казва психологът пред The Atlantic. Според наблюденията на специалиста, всички статистики и показатели за младежкото поведение рязко се променят след 2012 г.

Появява се огромна разлика в това как младите хора виждат света. Различни са не само мненията, но и това как децата прекарват времето си. Ежедневните им преживявания са коренно различни от това, което са преживявали децата от предишните поколения.

Какво се е случило през 2012 г.? Това е времето на съвременната „Голяма рецесия”, която официално продължи от 2007 до 2009 г. Икономиката преживя сътресение, след което започна да се възстановява, но по това време разпространението на смартфоните набра скорост и обхвана голяма част от света.

Взирайки се в характеристиките на новото поколение, психолози като Туиндж забелязват тенденции, формирани от смартфоните и социалните мрежи. Родени между 1995 и 2012 г., членовете на това поколение растат със смартфони, имат акаунт в Instagram, преди да започнат гимназия, и не помнят времето преди интернет. Те дори не помнят появата на iPhone и iPad – били са малчугани тогава. Туиндж нарича това поколение iGen.

iGen

Появата на смартфона и неговия братовчед таблета не са изследвани достатъчно. Специалистите спорят относно влиянието на „времето, прекарано пред екрана”. Въздействието на тези устройства не е оценено напълно и надхвърля обичайните опасения относно все по-късите интервали на внимание.

Пристигането на смартфона е променило коренно всеки аспект от живота на тийнейджърите, от естеството на социалните им взаимодействия до психичното им здраве. Тенденциите се появяват сред тийнейджърите от всякакви категории и групи хора. Там, където има клетъчни кули, тийнейджърите живеят живота си на своя смартфон.

„За тези от нас, които си спомнят аналоговото си юношество, това може да изглежда чуждо и тревожно. Целта на проучването на поколенията обаче не е да се поддадем на носталгията по начина, по който нещата са се случвали преди, а да разберем как са сега”, обяснява психологът.

„Някои промени у новото поколение са положителни, някои са отрицателни. Чувствайки се по-удобно в спалните си, отколкото в кола или на парти, днешните тийнейджъри са в по-голяма безопасност физически, отколкото тийнейджърите някога. При днешните е значително по-малко вероятно да попаднат в автомобилна катастрофа. Те имат по-малко мерак към алкохола от предшествениците си, съответно е по-малко вероятно да вкусят негативите на придружаващите алкохола субстанции”, казва Туиндж.

Психологически обаче те са по-уязвими, отколкото са били т. нар. милениали. Нивата на депресиите и самоубийствата сред тийнейджърите бележат скок от 2011 г. насам. Голяма част от това влошаване може да бъде проследено чак до… техните телефони.

Свободата, която вече не е привлекателна

Мнозина от „старото поколение” могат да си спомнят какво означава добре прекарано време в младежките ни години. Събрахме се в шумни компании, някой изваждаше китара, свирехме и пеехме до зори. Когато се случеше това да е на морето, прекарвахме вечерта на брега, понякога край огън, заслушани в плясъка на вълните и галени от бриза.

Вече нагазили в юношеската възраст, опитвахме от „забранените” неща – едно шише с алкохол можеше да обиколи цялата компания няколко пъти, а по-смелите запалваха по цигара. От опиянението на тези сладки моменти на свобода са се появили и не една и две връзки между момичета и момчета.

Днес младежите, общо взето, не се интересуват от вечер с китара край брега и дързостта да запалят цигара, нито пък да „забършат” гадже. Към 2015 година дванадесетокласниците излизат доста по-малко, отколкото излизаха осмокласниците през 2009 г., казва Туиндж. Привлекателността на свободата, толкова примамлива за всички предишни поколения, вече не блести ярко в очите на днешните тийнейджъри.

Това, което при предишните поколения бе „да харесаш някого”, сега е „да говориш с някого” – и пак има някаква ирония в този израз, защото реално те не говорят помежду си, а си разменят текстови съобщения. Едва след като са си початили известно време, може да решат да излязат на среща. Сред гимназистите значително по-рядко се случва да излизат по срещи днес, отколкото бе при предишното поколение.

В резултат на „затварянето” вкъщи със смартфона е възможно да се появят ефекти, които много от съвременните възрастни биха определили като положителни. Например, в някои случаи децата вкусват алкохола по-късно, по-късно се случват и първите сексуални контакти.

Туиндж забелязва още, че нараства броят на случаите, когато младежите не бързат да изкарат шофьорска книжка. Имайки комфорта на това да бъдат возени от майка си или баща си безропотно и ежедневно, много от тях не поискват да карат кола, докато не чуят от родителите си, че е време да се запишат на шофьорски курс.

В по-ранните времена децата често работеха, нетърпеливи да изкарват пари, за да финансират свободата си или подтикнати от родителите си, за да научат стойността на парите, казва още психологът. Ала iGen тийнейджърите не работят. Не управляват собствени пари.

Ако в края на 70-те години на миналия век 77 процента от средношколците са работели срещу заплащане през ваканциите, в средата на 2010 г. не повече от половината са пробвали да работят.

Влияние на смартфоните

И така, какво правят децата със свободното си време? Те са на телефона си, чатят, пишат и… често се чувстват недобре от това.

Ирония на съдбата е, че макар iGen да прекарват далеч повече време под един и същи покрив с родителите си, за днешните тийнейджъри трудно може да се каже, че са по-близки със своите майки и бащи, отколкото са били техните предшественици. Деца споделят, че макар да са физически при семействата си, те не говорят с роднините си. Просто казват „добре, де, добре”, забили поглед в телефоните си. Много от тях са се превърнали в експерти по отбиване на въпроси и покани от роднините си.

По-малко излизания навън, по-малко срещи с приятели, по-малко разходки и шеги допълват картината.

Според проучванията на щатските психолози, тази картина е пряко свързана а наблюдение, потвърдено чрез официални проучвания: при тийнейджърите, които прекарват повече от средното време в дейности на екрана, е по-вероятно да се чувстват нещастни, а тези, които прекарват повече време от средното в дейности, които не са на екрана, са по-склонни да се чувстват щастливи.

„Няма нито едно изключение”, казва Туиндж. „Всички дейности пред екрана са свързани с по-малко щастие, а всички неекранни дейности са свързани с повече щастие”.

Особен принос децата да се чувстват нещастни има присъствието им в различни социални медии. Колкото повече използват Facebook, толкова по-зле се чувстват те. Макар че социалните медии би трябвало да помагат на хората да поддържат връзка, всъщност става така, че тийнейджърите от iGen изглеждат много самотни, разпилени. Колкото по-рядко им се случва да срещат приятелите си на живо, толкова по-голямо е усещането за самота, въпреки чатенето в социалните мрежи.

Подобни са статистиките за депресията. За пореден път ефектът от екранните дейности е лесно разпознаваем за психолозите: колкото повече време прекарват подрастващите в гледане на екрани, толкова по-голяма е вероятността те да имат симптоми на депресия.

Осмокласниците, които са солидни потребители на социалните медии, повишават риска си от депресия с 27 процента, докато тези, които спортуват, ходят на религиозни служби или дори пишат повече домашни, имат значително по-малък риск.

Тийнейджърите, които прекарват три часа на ден пред електронни устройства, са с 35 процента по-склонни да имат „рисков фактор за самоубийство”, като например да си съставят план за самоубийство.

Каква е връзката

Разбира се, за самотата и депресията може да има много причини. Но има ли връзка между смартфоните и очевидните психологически страдания, които изпитва iGen поколението?

С цялата си сила да свързват децата, социалните медии засилват и тревожността у тийнейджърите от това, че ще бъдат изоставени. Днешните тийнейджъри може да ходят на по-малко партита и да прекарват по-малко време заедно, но когато се съберат, те документират неуморно своите подвизи – в Snapchat, Instagram, Facebook.

Тези, които не са поканени на партито, получават постоянно напомняне какво е ставало на купона. Съответно броят на тийнейджърите, които се чувстват изолирани и изоставени, е достигнал най-високите си нива, отчитат психолозите. Оттук се роят самота, тъга, депресия.