На 5 декември 1945 г. пет бомбардировача на САЩ изчезват мистериозно в Бермудския триъгълник
(илюстрация: CC0 Public Domain)
75 години след изчезването на пет самолета и целия им екипаж над прословутия Бермудски триъгълник, австралийски изследовател хвърли нова светлина върху мистерията.
На 5 декември 1945 г. пет торпедни бомбардировача от ВМС на САЩ, известни като „Полет 19”, излитат от базата си във Флорида на рутинна учебна мисия. Но в рамките на часове всичките 14 членове на екипажа и техните самолети изчезват, след като влизат в Бермудския триъгълник – водна зона с площ около 4 милиона квадратни километра, граничеща с югоизточното крайбрежие на САЩ, Бермудските острови и Пуерто Рико.
Спасителният самолет, изпратен да ги открие, също изчезва със загубата на още 13 мъже. Някои от пилотите съобщават, че компасите им не работят, а навигацията е почти невъзможна, тъй като се появява буря.
В едно от последните получени радиосъобщения лейтенант Чарлз Тейлър, командирът на полета, съобщава: „Влизаме в бяла вода, нищо не изглежда правилно. Не знаем къде сме, водата е зелена, не бяла”.
Мистерията на „Полет 19” или „Изгубеният патрул”, както стана известна по-късно, и последвалите необясними изчезвания на самолети и кораби над една и съща зона разпалваха интереса към Бермудския триъгълник. „Тези истории завладяха обществеността. Някои хора дадоха необикновени обяснения, твърдейки, че се случва нещо паранормално или свръхестествено”, каза австралийският изследовател Шейн Сатърли, цитиран от 9News.
Някои от спекулациите за изчезването на самолетите включват НЛО и дори подводен град. Теориите на конспирацията през следващите години са подхранвани и от официалния доклад на американските военноморски сили, който поставя инцидента в графата „неизвестна причина”.
Бермудският триъгълник e водна зона с площ около 4 милиона квадратни километра
(илюстрация: BBC видео / YouTube)
Но според Шейн Сатърли от университета „Грифитс” в Куинсланд, необходимо е определено ниво на критично мислене, за да разбере какво наистина се случи с „Полет 19”. „Трябва да се запитаме: ако не знаем какво е причинило нещо или ако нещо изглежда напълно загадъчно, трябва ли да търсим отговора в паранормалното”, казва ученият.
Ето защо Сатърли взима предвид други фактори при търсенето на отговори. „Разследването установи, че тъй като навън се е стъмнило и времето се е променило, Тейлър е насочил самолетите до грешното място. Тейлър също така е имал навик да се губи по време на полет. На два пъти му се е налагало да бъде спасен в Тихия океан”, казва Сатърли.
Самолетът с торпеден бомбардировач Груман Авенджър, управляван от „Полет 19”, е известен с потъването си за по-малко от минута, когато е принуден да извърши морско кацане. „И след като самолетите потънат в необятния океан, те често никога не биват намирани. Това е вярно дори и днес. Например, само малко количество отломки от изчезналия през 2014 година Malaysia Airlines MH370 са открити”, аргументира твърденията си Сатърли.
Друг ключов фактор е неопитността на много от пилотите на „Полет 19”. „Повечето от пилотите, участвали в инцидента, са стажанти. Това означава, че не са били обучени правилно как да използват всички летателни апарати, когато летят през нощта или при лошо време”.
Изследванията също така показват, че броят на корабите и самолетите, за които се съобщава, че са изчезнали в Бермудския триъгълник, не е много по-голям, пропорционално погледнато, отколкото във всяка друга част на океана, казва Сатърли.
„Но ако 1000 самолета летят през Бермудския триъгълник и можем да обясним какво се е случило с 990 от тях, трябва ли да кажем, че останалите 10 са свръхестествени случаи? Не мисля, че трябва”, категоричен е ученият. „Всичко, което можем да кажем, е, че не знаем със сигурност какво се е случило – и трябва да се опитаме да научим повече”, смята той.
Древните карти на атлантите(бермудски 3)
Съществуват древни карти, съставени преди нашата ера, които по точност не отстъпват на съвременните. Те многократно са пренасяни от един материал на друг.
Но човечеството по всякакъв начин се е стремяло да съхрани получените някога знания за света, предадени вероятно от неизвестна могъща цивилизация…
КАРТАТА НА ПИРИ РЕЙС
По полетата на картата на Пири Рейс има надпис:
„Никой в настояще време няма карта, подобна на тази. Съставяйки я, използвах двадесет морски карти и осем „мапа мундис“, тоест карти, наричани от арабите „джаферии“ и съставени още във времената на Александър Велики, на които е изобразен целият обитаем свят“.
Тази карта е съставена през 1513 година от турския адмирал Пири Рейс.
Тя е част от неговия атлас „Китаб-и-бахрие“ („Книга на моретата“).
Едва през 1956 година, когато картата попада при американски военни картографи, започва планомерното й изучаване, подарило ни толкова сензации.
СЕНЗАЦИЯ №1
На картата са изобразени и двете Америки.
Нищо чудно, на пръв поглед, тъй като картата е завършена след плаването на Колумб. Но великият мореплавател не е направил толкова старателно картогеографско описание на местността, а експедицията му не е навлизала дълбоко в континента.
Затова той не би могъл да изобрази делтите на американските реки и още по-малко Андите!
Самият Пири Рейс пише за Колумб: „Неверникът на име Коломбо, генуезец, открил тези земи.
В ръцете му попада една книга, в която той прочел, че на края на Западното море, далече на Запад, има брегове и острови.
Там са намирани всякакви метали и скъпоценни камъни. За страстта на туземците към стъклените украшения Коломбо също узнава от тази книга и ги взема със себе си, за да ги размени за злато“.
Оказва се, че Колумб е имал някаква книга, както и карта, от които се ръководи в плаването си.
Може да се предположи, че Христофор Колумб, женен за дъщерята на магистъра на бившия орден на тамплиерите, получава от него древна книга, както и карта на Америките, които са му ориентири в пътешествието.
А да знаеш накъде плаваш, е залог за успеха в епохата на Великите географски открития!
За нас е по-важен изводът, че картите на Колумб и картите на Пири Рейс имат един и същи древен източник!
А за това колко древен е той, разказва следващата сензация.
СЕНЗАЦИЯ №2
На картата на Пири Рейс е изобразена бреговата линия на Антарктида, при това предадена с изключителна точност!
Изводите на съвременните учени говорят, че Антарктида върху тази карта е показана още преди пълното й обледеняване (тоест отпреди около 6000 години).
Ето отчета на американските картографи:
„Твърдението, че долната част на картата показва Брега на принцеса Марта, част от Земята на кралица Мод в Антарктида, както и полуостров Палмера, има основания.
Според нас това обяснение е най-логичното и може би най-коректното.
Географските подробности, изобразени в долната част на картата, прекрасно кореспондират с данните от сеизмологичното разузнаване, направено през ледената шапка от шведско-британска антарктическа експедиция през 1949 г.
Това означава, че бреговата линия е нанесена на картата преди да бъде покрита с лед. Няма версии по какъв начин тези данни биха могли да бъдат получени при предполагаемото ниво на географските знания от 1513 година“.
А сега да съпоставим: обледеняването на Антарктида настъпва, когато се топят ледниците в Америка и Европа. (Има се предвид потопът от 9612 г.пр.н.е., свързан според някои учени с отклонението на земната ос.) Но ако имаме работа с такъв съвършен древен източник, остава открит въпросът: от кого и кога е създаден?
КАРТАТА НА МЕРКАТОР
Герард ван Кремер (известен като Меркатор) е фламандски картограф и учен. Интерес в атласа му от 1569 г. представлява отново карта на Антарктида, където прекрасно се виждат Морето на Амундсен, нос Герлахер и нос Дарт на Земята на Мери Бърд, остров Терстън и други географски обекти. Но и тази карта не е последна в тази верига…
КАРТАТА НА ФИЛИП БУАШЕ
Картата е публикувана през 1737 г. – почти сто години преди антарктическата експедиция на Белингсхаузен и Лазарев. Поразителен е фактът, че тя е създадена още преди началото на обледеняването на материка! На нея Източна и Западна Антарктида са разделени от пролив, преминаващ по линията на Трансантарктическите планини, която може да се открие само при пълната липса на ледници!
И така, източник на картата на Буаше се оказва дори още по-древен, отколкото на картата на Пири Рейс и Меркатор!
ОТКЪДЕ СА ТЕЗИ АРТЕФАКТИ?
Американците имат голям принос в изучаването на древните карти. Историкът и географ проф. Чарлз Хепгут прави сравнение на бреговата линия на Антарктида и на всички достъпни древни артефакти. В своята книга „Картите на морските царе“ той пише: „Това е първото убедително доказателство, че някакъв изключително умен народ е предшествал всички народи, известни на историята…“.
Американските учени съставят карта с център на проекцията Кайро (където се намира военна база на САЩ), сравняват я с древната карта на Пири Рейс и откриват почти пълно сходство. Затова е логично да се предположи, че и центърът на проекцията на източника, според който е създадена картата на Пири Рейс, се е намирал близо до Кайро. Излиза, че древните картографи са били египтяни или техни предци?
Но как древните египтяни са можели да знаят основите на сферичната тригонометрия и почти безпогрешно да определят точната дължина на Екватора? (Ерастофен, измерващ в Античността окръжността на Земята, прави това с голямо отклонение, недопустимо при създаването на такива точни карти.) Хепгут твърди, че центърът на проекцията на древната карта на Пири Рейс минава през Александрия, където в знаменитата библиотека би могъл да се съхранява нейният първоизточник.
Може да се предположи, че древните картографи са царете на гарамантите, които управляват по онова време Египет – Платон ги нарича още царете на Атлантида! Само си представете тази могъща цивилизация, притежаваща телепатия, управляваща летателни апарати и способността за създаване на изкуствен спътник на Земята! Те са могли да изучат нашата планета от Космоса, а след това да обработят информацията с недостъпни за човечеството методи. Не е ясно само как са загинали тези свръххора. Иска ни се да вярваме, че именно те са ни оставили древното наследство. Следователно човечеството все още има шанс да достигне техните висоти в областта на науката и прогреса. Главното е да не повтаряме грешките им…
Учените отдавна се опитват да разберат тайната на езерото Салантина, което се намира близо до аржентинския град Чарата и където понякога спира гравитацията.
Този необичаен и тайнствен водоем, според легендата е аномална зона.
Според свидетели, от време на време хората на брега на езерото, внезапно стават безтегловни и може да се вдигнат във въздуха на височина три метра. Отчаяни смелчаци чакат по няколко седмици докато настъпи дългоочаквания момент.
Състоянието на безтегловност може да продължи от 20 секунди до 30 мин .
Имало е случай, при който млад мъж се е вдигал във въздуха пет пъти.
Така се оказва, че на това място в определен период от време не работят законите на гравитацията.
Размерът на езерото не превишава 200 метра, а гравитацията се “изключва” на малка площ, не повече от 50 метра от брега.
Галерия с пауни
Пещерите в заливите на Риу Синжу се оказали много красиви. От сводовете се проточвали сталактити с всевъзможни цветове, стените били покрити с яркочервена и жълта плесен, образуващи кръгове, често падали ручеи. Но никакви човешки следи не срещнали спелеолозите по пътя си. Но на дълбочина от 70 метра пътят им бил преграден от каменна плоча. Повърхността и, за разлика от останалите, била гладка, което навеждало на мисълта за изкуствен произход. С помощта на лебедки преместили камъка от мястото му. Оказало се, че тя стояла върху каменни шарнири, които действали като вратни панти. Зад плочата се намирал прав и дълъг, слизащ надолу под малък ъгъл тунел.
Спелеолозите осветили тунела с мощни прожектори. Стените на коридора били облицовани с плътно долепващи се една до друга каменни плочи. На пода имало 2 канала. Наложило се мнението, че те са използвани като релси, по които са се движели колелата на товарни вагонетки, подобно на тези във въгледобивните рудници.
Съобщението за откритието на древната галерия предизвикало много шум и заинтересувало учените от цял свят. През 1995г. в пещерите под Риу Синжу се спуснала нова експедиция. Тя направила фотоснимки в галерията с пауни и изследвала свързаните коридори, изобилстващи от пещери, езера и даже цели реки. Коридорите се разпростирали на повече от 100 км и се съединявали с океана: в пещерите, до които се добрали изследователите, водата била солена. Но да изследва целия подземен комплекс и да установи къде завършват тунелите, не успяла и тази експедиция.
Въз основа на получените сведения учените направили извод, че за създаването на подземните галерии в района на Риу Синжу, са били нужни знания, недостъпни за дивите обитатели на Амазония. Не са могли да ги изработят и инките, властта на които над местните земи била кратка и чисто номинална.
Освен това, както установили зоолозите, птиците изобразени на плочите, не са известни в Ю. Америка.
За общуване използвалин телепатия , а за предвижване левитация.
Също така разполагали и с високоразвити технологии на базата на енергетичните кристали, които и сега лежат на дъното на Бермудския триъгълник.
КрисТалите и досега си изпускат опасни лъчи.
С тях са свързани и мн. изчезвания на кораби в този район отват напред в бъдещето и умират( „освобождават“ от телата си и преминават в тънкия астрален свят).
По-слабите лъчи на кристала – изменят психиката, като предизвикват халюцинации.
Всички тези факти свидетелстват, че главния кристал на Атлантида е съхранен в работно състояние. Той лежи на голяма дълбочина в центъра на Бермудския триъгълник и продължава своето загадъчно въздействие.
1999 г. необяснимите произшествия :
Шенън Брейси от Нова Зеландия, решила да пресече сама с яхта Тихия океан. Ето какво разказва на журналистите: „Когато се приближих до Бермудите{пресича тих. Океан оБаче е до бермудите] , се случи нещо страшно. На обяд, когато се намирах в рубката, морската повърхност се покри с мъгла. Скоро започна истинска буря, а мъглата се сгъсти толкова, че видимостта стана нулева. И покрай мен се появиха… призраци! Хора в матроски униформи, жени със скръбни лица и плачещи деца. Разбрах, че всички те отдавна са мъртви и изпитах от това вледеняващ ужас.
Изведнъж видях починалия си мъж: протягаше към мен ръце.
В този момент загубих съзнание.“
Когато Шенън се събудила, часовникът в рубката показвал полунощ( жената е била в безсъзнание цели 12 часа!)
Американски хидрологичен кораб открил на дъното на Бермудския триъгълник огромна пирамида – 3 пъти по-голяма от известната пирамида на Хеопс! Съдейки по ехосигнала, отражаващ се от повърхността и, тя е изградена от кубове материал, приличащ на стъкло или полирана керамика. Чудното е, че те се оказали абсолютно чисти и гладки, което съвсем не е характерно за обект, намиращ се на дъното на океана.
Америк. ежедневник „News“ :
удивително произшествие с американска подводница, плаваща в „триъгълника“ на дълбочина 200 фута (70 м). Матросите чули странен шум зад борда и почувствали вибрация, продължила около минута.
А след това целия екипаж… се състарил за миг.
Но най-чудното се изяснило след изплуването на повърхността: оказало се, че подводницата се намира в…Индийския океан на 300 мили от източното крайбрежие на Африка и на 10 000 мили от Бермудите!
явление да е станало под въздействието на енерг. кристали на атлантите, скрити на дъното на морето на изток от остров Андрос на дълбочина 1500 м.(по Е.Кейси)
След няколко години на дъното на Саргасово море(атлантида – ИЗКУСТВЕНО море без бряг в центъра на океан задържало неподвижно корабите на Колумб за 20 дни, 2 вида саргасов планктон единсвените които не се закрвпят и препат да се изследва дъното-атлантида, а змиорките го обожават саргасово море и преминават 5000км до там) били открити високоенергетични кристали от неизвестен произход.
С излъчванията си те дематериализирали хора и кораби.
Не се изключва аномалиите в района на Бермудския триъгълник да са възникнали вследствие на въздействието на този енергиен комплекс.
Едгар Кейси е предупреждавал корабите за опасност в района на Бермудите, защото според него, пагубната енергия на кристалите действа и в наши дни. Именно затова се наблюдава така нареченият „парадокс на времето(3дни – н 30г на Земята) и пространството“.
атлантите са използвали кристали за морски и духовни цели“.
Е. Кейси видял голяма зала(
Зала на света) в храма на Посейдон,
В нея се пазел главния кристал на Атлантида – Туаой (Tuaoi) „Огненият камък“ с цилиндрична форма, върхът му поглъщал слънчевата енергия и я акумулирал в центъра
1ят кристал бил подарен на атлантите от извънземни , които предупредили, че трябва да внимават с тях, защото имат страшна разрушителна сила. Като цяло кристалите представлявали акумулатори за слънчево излъчване и звездна светлина.
Акумулирали и енергията на Земята, а лъчите им прогаряли мощни стени. Именно благодарение на това атлантите издигнали дворци, храмове и развили екстрасензорни способности.
Юлий Цезар :
„Записки за Галската война“ пише, че жрец-друид му разказал за предците на галите, пристигнали в Европа от „Острова на кристалните кули“.
стъкленият им дворец(пОСейдон?) се издигал посред морето в центъра на Атлантика. Около него минавали кораби, но
тези, които се опитвали да се приближат, загивали( някакви невидими сили прихващали кораба и той изчезвал завинаги 300г в бъдещето? )
в келтските саги :
тази необяснима сила е „вълшебна паяжина“. Един от героите в сагите успял да се измъкне от Стъкления дом(пОСейдон) и да се върне у дома.
прекарал в двореца само 3 дни, а в родината му минали 300 г
част от спасилите се атланти са избягали в Тибет. В тибетските предание :
гигантски пирамиди, увенчани с големи планински кристали, служещи като антени за приемането на живителна енергия от космоса.
В тронхайм(наблизо е хесдален) е енергиният портал като в бермудският триъгълник(главният криста на атлантида е Туаой)
Полет – 19
Ковит – 19