Структурни извивки променят свойствата на графеновите ленти, за да ги превърнат в микрочипове
(снимка: University of Sussex)
Графенът притежава някои невероятно полезни свойства. Той е свръхсилен, ултратънък и гъвкав проводник на топлина и електричество. Правейки промени в основната структура на този чудесен материал, учени от Университета в Съсекс разшириха възможностите му още повече, за да създадат най-малките микрочипове, правени досега.
Като двумерен въглероден лист с дебелина на един атом, графенът е изключителен материал с голям потенциал в много области. Виждали сме как тези листове могат да се набръчкат, за да се превърнат в усъвършенствани филтри за вода, да се прилепят, за да станат ултра-чувствителни сензори или да се надиплят и формират части за батерии от ново поколение с огромен капацитет.
Екипът на Университета в Съсекс е експериментирал с начините, при които физическото деформиране на тези двуизмерни листове може да промени техните електронни и механични свойства. Тази техника обикновено включва конвенционална електроника, но подходът на екипа се е фокусирал върху идеята да се използват наноматериали като начин за освобождаване на място в устройствата, за да има пространство за повече чипове.
„Използването на тези наноматериали ще направи нашите компютърни чипове по-малки и по-бързи”, казва авторът на изследването Алън Далтън, цитиран в уебсайта на Университета в Съсекс. „Изключително важно е това да се случи, тъй като производителите на компютри вече са на границата на това, което могат да направят с традиционните полупроводникови технологии. В крайна сметка графенът ще направи нашите компютри и телефони хиляди пъти по-бързи в бъдеще”.
Експериментите на екипа включвали добавяне на прегъвки („бръчки”) и други промени в процес, който те оприличават на „нано-оригами”. Така екипът установил, че добавянето на структурни „бръчки” към ленти от графен ги кара да се държат като транзистори и на свой ред да формират чудесни малки микрочипове. Размерът им е толкова малък, че, според учените, устройството е около 100 пъти по-малко от конвенционалния микрочип.
Освен че не изискват допълнителни материали, според изследователите, подобни процеси са по-екологични и по-устойчиви от сегашните техники за производство на чипове, тъй като те могат да се извършват при стайна температура. А това означава, че се изисква по-малко енергия.