Ким Уелш живее на няколко крачки от центъра на Сан Хосе от две десетилетия и с готовност признава, че кварталът ѝ не е това, което бихте очаквали от така наречената „столица“ на Силициевата долина. „Малък“ и „неразвит“ са първите думи, с които го описва. Но Уелш, която ръководи икономическото развитие на града, отдавна работи, за да го оживи.
Преди четири години тя си е осигурила същинско бижу за тази цел – проект за нова сграда на Google в западната част на центъра. За разлика от хай-тек парковете в региона, планът на Google възприема по-нов модел, интегриращ офис-сградите с жилища, транспортни услуги и обществени пространства.
Планът носи със себе си опасения относно промяната на облика на мястото и пренаселеността, но след години трудни преговори с предприемачите и общностните групи градът най-накрая приближава до споразумение. „Имаше такова усещане, при което си казваш, „О, Боже, това всъщност ще се случи“, споделя Уелш, цитирана от Wired.
Но вместо това се случва Covid-19. Офисите биват затворени. Хокейните игри – едно от големите събития в центъра – секват. Любимите магазини и ресторанти са затворени. Съдбата им е поставена под въпрос.
Същото би могло да се каже и за много по-голямата съдба на района на „залива“ на Сан Франциско, дом на голям брой работници от високотехнологичната индустрия с възможност и средства за работа отвсякъде. Много от тях изобщо не са тук вече. Техните компании – такива като Pinterest, Dropbox, Twitter и Yelp – са осигурили възможност за дистанционна работа. По-големите технологични компании, такива като Facebook и Salesforce, също планират „по-гъвкави графици“.
И така, докато нейният собствен персонал работи през Zoom, Уелш нямаше как да не се чуди за големите планове, които таман е довела до успешен завършек. Какво ще прави Google в Сан Хосе? Дистанционната работа се хареса на мнозина. Ако хората вече не се нуждаят от офиси, то нуждаят ли се от града, от центъра?
Една година по-късно Уелш е оптимист. Градът е все така жизнен. Специалистката отчита, че вече има дузина големи строежа на бизнес-сгради, които са на ход. Те изобщо не са изостанали заради пандемията. Тук не е включена Google, която – след шестмесечно закъснение – ще „влезе“ на обсъждане в градския съвет през май.
Като цяло проектите възлизат на милиони квадратни метри нови офис-площи и капацитет за хиляди работници в центъра на Сан Хосе. На ход са планове, които обещават десетилетия растеж. Уелс е скептична към прогнозите за предстоящата гибел на своя град и региона. Според нея, „слуховете за смъртта на Силициевата долина са силно преувеличени“.
Изненадващ елемент в пандемията е издръжливостта на амбициите на технологичните компании да строят недвижими имоти. Извън Сан Хосе Google също има строежи – фирмата заяви през октомври, че ще разшири съществуващите си офиси под наем на брега на Сан Франциско с близо една трета и ще продължи основните нови разработки в Маунтин Вю и Сънивейл. Плановете са замислени още преди пандемията. Всички те предвиждат десетилетия растеж.
В разговор за приходите по-рано този месец Рут Порат, главен финансов директор на компанията майка на Google – Alphabet – заяви, че разходите за изграждане и надграждане на офиси ще бъдат „нормализирани“ през настоящата 2021 г.
„Ние вярваме, че сътрудничеството в офиса ще бъде също толкова важно за бъдещето на Google, колкото е било и в миналото“, написа изпълнителният директор Сундар Пичай в скорошен имейл до персонала. Компанията планира да даде на служителите си възможност да идват в офиса три дни в седмицата, когато се „завърнат“ през септември.
Междувременно Facebook планира да остави работниците си да се трудят отвсякъде. През май, след като дълго време подчертаваше значението на инженерните центрове, главният изпълнителен директор на Facebook Марк Зукърбърг постави нова цел за 50% отдалечена работа. Същия месец Facebook представи освежен дизайн за новия си кампус в Менло Парк, наречен „Уилов Вилидж“, с място за 3400 работници и 1700 къщи.
Компанията продължава да разширява присъствието си и в други градове. Според Зукърбърг, Facebook продължава да използва „цялото си текущо и планирано пространство“.
До голяма степен случващото се се свежда до проста математика: гигантите на Силициевата долина растат твърде бързо, за да могат да си позволят да разхлабят властта си върху физическото пространство – дори ако в някои случаи им се иска. Новите хора трябва да бъдат въвлечени в работата, имат нужда от менторство, преместилите се в други отдели имат нужда да опознаят новите си колеги – изобщо присъствието остава важно. Самите служители искат да работят присъствено.
Само през последната година Facebook е увеличил броя на служителите си с 13 000, най-вече в областта на продуктите и инженеринга, като общият брой на работещите във фирмата е над 58 000. Alphabet пък добави 16 000 нови човека и вече има общо 135 000 служители. Тези цифри не включват хилядите „подизпълнители“, които поддържат работата на кампусите.
Навярно тази картина може да ни се стори позната. И на други места по света високотехнологичните компании продължават да строят нови сгради, докато наемат още и още нови служители.
В продължение на десетилетия Марк Муро, старши сътрудник в института Брукингс, който проучва как градовете привличат високотехнологичния бизнес, търси доказателства за децентрализацията – физическо „разхвърляне“ на талантите и богатството. Идеята му е, че технологията прави възможно хората да работят отвсякъде. А това би трябвало да направи офисите и градовете по-малко интересни.
Но това, което реално се случв, е обратното. Бързо развиващите се технологични фирми се скупчват в градовете, строят центрове за иновации, развойни централи и др.
Тази най-нова вълна на растеж е до голяма степен обусловена от Big Tech, но тя надгражда върху предишни преимущества, обяснява Маргарет О’Мара, историк от Университета във Вашингтон, която е проследила многото предполагаеми „смъртни случаи“ (на бизнеси) в Силициевата долина от 50-те години насам. Днешните технологични компании се разрастват на определени места благодарение на местни „удобства“ – добри университети, налична инфраструктура, изобилие от таланти.
Тези високотехнологични фирми и техните офиси се превръщат в гравитационни центрове – ядра за други бизнеси, които са пряко свързани с „Big Tech”. Това може да са инвеститори, маркетингови фирми, производствени звена. След това идва ред и на т. нар. стартъпи, които се появяват и черпят от големия технологичен фонд и често биват погълнати от „големите акули“.
Реално много от технологичните фирми имаха практика на дистанционна работа и преди пандемията. Фактът, че не са преминали отдавна на този начин на работа подсказва, че нуждата от физическото присъствие и физическата единност имат своето значение за бизнеса.
Това, което видимо се променя, е че работещите в технологичната индустрия предпочитат да живеят по-близо до офисите си, споделя Робърт Самънс, директор по изследванията в Cushman & Wakefield, брокер на недвижими имоти. Затова и новите проекти за офиси се изменят – те включват повече жилища и по-малко офис площи, може дори да имат удобства като детски градини, автобусни спирки и собствени паркове. Проектът на Google за Сан Хосе е образец за това.
Изглежда все повече работното място и личното, обитаемо пространство се сближават и сливат. Това се вижда и по вътрешността на новите офис-сгради на „Big Tech”. В тях има все повече неща, които позволяват на човек да се чувства „у дома си“. Освен пространства за хранене има собствени кино-зали, зали за билярд и други забавления, зали за релакс и даже за медитация. Има фитнес-центрове и зали за катерене по стена.
Технологичните офиси започват да приличат на квартали, които водят самостоятелен живот.
Нищо не е взело връх. Има си явно желаещи и за двата варианта. Най-добре е да оставят всеки да си реши и да не насаждат нито едното нито другото.
За млади и по-натопорчени които искат да бъдат забелязани от другият пол, да се изфукат с новия телефон, марковите дрехи, колата и т.н. естествено ще е да искат да са в между хора. За улегнали дето им е писнало от всичко, ясно, не ги интересуват подобните проявления и искат да са си в къщи на спокойствие, поне от външни дразнители.