Първият по рода си дървен сателит ще влезе в орбита малко по-късно тази година във вид на кутия, направена предимно от брезов шперплат, която ще бъде пълна със сензори на Европейската космическа агенция (ESA) за изследване на потенциала на материала в космоса.
Дървеният сателит е почти кубичен, с размери около 10 см на всяка страна, но уникалното при този миниатюрен апарат е, че повърхностните панели ще бъдат направени от шперплат, разкрива ESA. Всъщност единствените недървени части, видими отвън, са ъгловите алуминиеви пластини, които ще помогнат за разгръщането му в космоса, заедно с метална селфи-държачка.
Woodsat е рожба на финландския научен журналист Яри Макинен, който ръководи и компания, наречена Arctic Astronauts. „Винаги съм се радвал да правя модели на самолети, включващи много дървени части – казва Макинен. – Работейки в областта на космическото образование, това ме накара да се чудя: защо не летим с дървени материали в космоса? Така че имах идеята преди всичко да полетя с дървен спътник до стратосферата на борда на метеорологичен балон. Това се случи през 2017 г. с дървена версия на KitSat. След като се справихме добре, решихме да го надстроим и всъщност да излезем в орбита”.
Оттогава Макинен си е осигурил финансова подкрепа за мисията си в космоса. Има си и партньор за предстоящото изпитание в лицето на Rocket Lab. Междувременно ESA работи върху набор от сензори, който – заедно с бордовите камери – ще проследява работата на сателита в космоса.
Една камера ще бъде монтирана на селфи-стик за заснемане на изображения на дървените повърхности. Ще има още LED осветление, сензор за наблюдение на нивата на налягане в кухините на Woodsat и сензор за замърсяване. Той ще следи малките отлагания, които се оформят на сателита, идващи или от бордовата електроника, или от повърхността на дървото, което трябва да бъде обработено при подготовката за мисията.
„Основната разлика е, че обикновеният шперплат е твърде влажен за използване в космоса, така че ние поставяме дървесината си в термо-вакуумна камера, за да я изсушим”, обяснява главният инженер на Woodsat Самули Найман.
Тънък слой алуминиев оксид се използва за капсулиране на електрониката. Това трябва да сведе до минимум нежеланите пари от дървесината, като същевременно предпазва от ерозивните ефекти на атомния кислород. „Ще тестваме и други лакове и покрития върху някои участъци от дървото”, пояснява Найман.
Планиращите мисията очакват Woodsat да се справи добре и да оцелее от ултравиолетовото лъчение, когато обикаля планетата на височина от около 500 до 600 км. Ако всичко върви по план, Woodsat ще полети в космоса преди края на годината.
значи ще бъде оправдан първия техник, който ще изкрещи “дееба и дървото ти дееба”