Една година криза ще изчисти ИТ бранша

Месомелачката на кризата може да се окаже чистилище за ИТ бранша. Ще отпаднат многобройните виртуални конкуренти и безумното сваляне на цени. Пазарът ще разбере, че няма бъдеще без генериране на печалба. Защото успехът е преди всичко успех на знанието и моженето, на интелекта, а не на добри уеб страници, заяви Юри Йорданов, управител на най-големия доставчик на консумативи за офис техника – фирма TNC.

Г-н Йорданов, много се изговори и изписа за кризата, но като че ли бизнесът я посрещна неподготвен. Кога се появиха първите признаци за сериозни проблеми на българския пазар и как реагираха компаниите?

Първите признаци се появиха в началото на тази година. Това беше един паралелен процес – компаниите свикваха психологически с мисълта за криза и в същото време я усетиха през своята дейност.

Въпреки шума, много фирми се оказаха неподготвени. След осем години позитивен ръст никой не очакваше, че ще се случи нещо подобно. Този феномен се дължи на провинциалното мислене и на цифрите от баланса. Няма как някой да те убеди в нещо лошо, когато имаш 8 години вървеж нагоре. Масовата пропаганда също внушаваше, че кризата ще ни подмине.

Можеше ли бизнесът да отговори по-адекватно на влошената обстановка?

Бизнесът не прозря, че кризата не значи срив на пазара, а готовност да посрещнеш друг тип нужди, плод на друга среда. Това са нуждите на средните и малки предприятия, които са гръбнакът на предприемаческата класа и за които информационните технологии са ключ за намаляване на разходите.

Всички казват, че предлагат решения, но инсталациите на истински решения са малко. Единственият успех в България е домашният компютър и той е факт, благодарение на нормалния стремеж на будното поколение да има компютър вкъщи.

Държавата, от друга страна, е партньор във всички големи проекти и от нейното поведение зависи развитието на компаниите от сектора. Визия за ИТ развитие обаче няма, държавата абдикира от ролята си на координатор на усилия. Ако тя е загрижена за средната класа, би трябвало да общува със съответните браншовици, които желаят това, но няма кой да ги покани.

Какво всъщност трябва да направи държавата, упреци към нея валят отвсякъде?

ИТ браншът изпитва постоянно чувство за неосъществена промяна. Растежът през последните години беше плод на обстоятелства, въпреки управлението на тройната коалиция.

Държавата може да помогне с адекватни програми във ВУЗ-овете, с фондове за рискови проекти, да осигури стипендии на грамотните, да бъде визионер и посредник в общуването между бизнесите. Вместо това, през цялото време се решават малки, удобни откъм лични интереси задачи.

Стигнахме ли дъното на кризата? Каква е вашата прогноза за идващите месеци?

Ако направим аналогия с колите, "ABS"-ът на кризата сработва и ние чуваме шума му. Сега сме в момента на интензивното чукане на челюстите. Трудно е да се прогнозира. Анализаторите бяха достатъчно хитри да кажат 6 месеца, но тези 6 месеца вече са една година.

Банките успяха да съберат парите си и да се консолидират, вследствие на финансовите инжекции, които получиха. Но въпросът е кога ще бъде възстановено доверието между банковата система и реалния бизнес.

Гледайки глобално, през състоянието на китайската икономика, може да се твърди, че кризата свършва, защото расте експортът – това значи, че стоката е поръчана и ще бъде продадена.

Прогнозата ми е, че кървавата месомелачка на кризата ще изиграе ролята на чистилище за ИТ бранша, и то не само в България. Ще се изчистим от многобройните виртуални конкуренти, от безумното сваляне на цени – пазарът ще разбере, че няма бъдеще без генериране на печалба. Защото успехът е преди всичко успех на знанието и моженето, успех на интелекта, а не на добри уеб страници.

Възможни ли са изчистени форми на дистрибуция на малък пазар като българския?

Дистрибуторският пазар е върхът на една пирамида. Играчите на него узряха по-бързо от останалите. Разбраха, че дистрибутор не значи събирач на брандове и, че ключът на търговията е моженето и знанието, а не само цената. Ролята на човешкия фактор расте.

Мащабът и размерът на пазара обаче са достатъчно малки, за да приемем, че чистите форми на дистрибуция могат да бъдат факт, освен в ограничен брой фирми. Морала могат да следват само хора, които нямат съблазните на играта на оцеляването. Канибализмът е все още част от нашия свят.

Каква е ситуацията на дилърския пазар, при тази експанзия на големи супермаркети в последните години?

Ритейл каналите като модерна форма за продажби загубиха своята първоначална примамливост. Пластовете се наместиха. Масовката отиде там, заради цената, но доверието и културата на обслужване взеха своя реванш.

През веригите брандовете контролират с хирургическа точност бройката на продадените устройства и само печелят дял на пазара.

 
Същевременно ролята на "мравката" расте, защото в криза се продава чрез доверие. Ритейлът на практика подпомогна дилърския пазар, тъй като голям брой компютри влязоха в домовете на хората и се отвори нужда от услуги.
 
По естествен начин печалбата се преля към дилърите – при тях са принадената стойност и услугите. Реваншът на дилъра е факт и кризата отваря този шанс.