Технологичността се очертава като новата форма на грамотност, заяви Доброслав Димитров, председател на УС на БРАИТ (снимка: БРАИТ)
Необходима е промяна в учебните програми, за да отговорят на изискванията на съвременния пазар на труда и да развиват ключови дигитални умения, настояха участниците в дискусия, организирана от Българска работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ). По време на срещата бяха представени резултати от мащабно проучване, изготвено от Института за пазарна икономика (ИПИ), което предлага конкретни и иновативни насоки за реформи в образователната система в България.
“Подценяваме същността на проблема с образованието. Гледаме само резултата, а не търсим къде е проблемът. Трябват ни млади и отдадени хора, които да влязат в класните стаи”, каза зам.-министър на образованието Методиева-Михайлова.
По нейните думи, резултатите в годините падат, но са константно ниски за разлика от други страни, които са били с високи резултати, но след това падат.
“Нашата задача е да вървим напред. Важни за успеваемостта са две неща – мотивацията на учениците и развенчаването на твърдението, че знанието е константа. В училище, освен че трябва да предаваме знания, трябва да учим децата да управляват знанието си”, допълни тя.
Проблемите са много и са натрупвани с поколения, каза зам.-министърът на образованието и науката Наталия Митева. “Тази година за първи път бяхме признати за развита държава и вече не сме обект на международна помощ. Имаме възможност да се разширяваме чрез националния бюджет, но трябва да укрепим институционалния си капацитет и да усвояваме средствата ефективно”, посочи тя.
“За съжаление, нямаме достатъчно силен капацитет за дигитална трансформация. В Централна и Източна Европа държавите имат цели дирекции за дигитално съдържание и дигитална трансформация, докато при нас този процес е бавен и труден. Затова бизнесът е ключов партньор в менажирането на необходимите промени”, допълни Митева.
Резултати от проучването
Проучването на ИПИ, представено от Петър Ганев, разкри какви са пропуснатите ползи в образователната система, заради липсата на важни реформи, както и някои слабости на системата. Сред тях се открояват ниските резултати на учениците и недостатъчното развитие на ключови умения, особено в областта на дигитализацията.
54% от учениците са функционално неграмотни по математика, а само 1/3 от населението покрива базовото ниво на дигитални умения, сочи анализът на ИПИ. В професионалното образование близо 45% от завършващите средно образование придобиват квалификация, но в 15 от 20-те най-търсени професии системата подготвя под 0,3% кадри.
Висшето образование носи значителни ползи – 90% заетост и средна заплата от 25 хил. лв. годишно, но само 18% от завършващите бакалаври са в ИТ специалности. Според анализа на ИПИ това води до сериозно разминаване между икономическите реалности, нуждите на работодателите и предлагането на квалифицирани кадри на пазара на труда.
Липсата на ефективни образователни политики води до икономически загуби и пропуснати ползи за страната, което прави реформите в сектора приоритетни, категорични са членовете на БРАИТ.
Промяна в учебните програми
Изводите от проучването сочат, че трябва да се положат усилия за промяна на учебните програми, за да отговорят по-добре на нуждите на съвременния пазар на труда и да развиват ключови умения у учениците, особено в дигиталната сфера.
Освен това бе подчертава необходимостта от по-добро планиране на приема в професионалните училища и предоставяне на повече възможности за дуално обучение. Така ще се гарантира, че завършващите млади хора ще бъдат по-подготвени за реализация на пазара на труда.
“Живеем в много динамични времена, в които технологичността се очертава като новата форма на грамотност. Изкуственият интелект предоставя неограничени възможности за самообучение, което поставя редица предизвикателства пред училищата и учителската професия”, каза Доброслав Димитров, председател на УС на БРАИТ.
Според него, при наличието на лесен достъп до множество източници на информация, автоматичното зазубряне и възпроизвеждане на факти вече не е ценност. “Учителят трябва да премине към естествената си роля на ментор, не на ретранслатор на информация. И всички ние трябва да свикнем, че ученето наистина е през целия живот, защото няма да е изключение в рамките на един живот да сменяме по няколко професии”, подчерта Димитров.
Илия Кръстев, председател на УС на AIBEST и член на УС на БРАИТ, изтъкна, че образованието е основен фактор за бъдещия икономически растеж: “Българското образование трябва спешно да се модернизира, но това е дълъг и сложен процес, който изисква незабавни първи стъпки. Решителни действия са необходими днес, за да останем конкурентни в бързо развиващия се свят”.
“Трябва да убедим обществото, че трансформацията е не само необходима, но и възможна, за да постигнем прогрес. Бизнесът трябва да играе ключова роля в този процес, не само като активен партньор в образователните реформи, но и като регулаторен механизъм спрямо управляващите за посоката на промените, за да се справим с рисковете, пред които България е изправена като икономика и общество”, посочи Кръстев.
Дългосрочна визия
Днес повече от всякога имаме нужда от обединяващи теми и от дългосрочна визия за развитие на България, а образованието е точно такава тема, заяви Добромир Иванов, изпълнителен директор на BESCO. “Не е възможно да говорим за страната ни през следващите десетилетия без да говорим за нуждата образователната система да е насочена към формирането на умения в децата ни, на които ще се наложи да се адаптират в един безпрецедентно бързо променящ се свят”, каза той.
По неговите думи, България да има най-доброто образование в света след 20 години е визия, зад която могат да застане голяма част от обществото ни. “Но днес е нужна политическа воля, за да може да направим първите крачки – нови Учебни програми, работещ Стандарт за качество, Езикова интеграция, Нови форми за оценяване и много други подобрения, зад които бизнесът застава”, подчерта Иванов.
Теодора Тодорова от УС на БАИТ, ресор „Образование”, изтъкна, че всички браншови организации се обединихме около промяна в критериите за прием в математическите и професионалните ИКТ гимназии, защото нивото на НВО-то по математика на практика не измерва силния математически талант и повишен интерес в тази област.
“За нас е важно в тези гимназии да се обучават най-мотивираните и способни младежи, за които високотехнологичният сектор се бори и иска да развива. Следва да има стимул за тези деца да ходят на математически състезания и резултатите от тях да се включват в балообразуващата оценка за математическите и професионалните ИКТ гимназии”, посочи Тодорова.
Проучването на ИПИ ще бъде основа за последващи разговори с правителството и заинтересованите страни, като целта е да се изготвят конкретни политики за подобряване на образованието и по-добрата подготовка на младите хора за бъдещето, уточниха от БРАИТ.