Космическите соларни панели биха могли да намалят нуждите на Европа от възобновяема енергия на сушата с до 80%, включително да намалят и използването на батерии за съхранение на енергия – с повече от 70%. Сега се търсят бизнеси и предприемачи, които да се наемат с производството.
Група учени от King’s College London анализираха потенциала на космическите соларни панели (SBSP), използвайки проекти, базирани на прогнозите на НАСА за разходите и производителността за 2050 г.
Анализът използва дизайн с почти базово натоварване и ниско ниво на технологична готовност (TRL), включващ огледални рефлектори или хелиостати, които насочват слънчевата светлина към един концентратор, което позволява близо 99,7% годишна наличност на енергия.
Проучването установи, че този дизайн може да намали общите системни разходи с около 7-15%, да компенсира до 80% от вятърната и слънчевата енергия на Земята и да намали използването на батерии с над 70%.
Докладът, озаглавен „Оценка на космическата слънчева енергия за декарбонизация на енергийните системи в европейски мащаб“, беше публикуван в научното списание Joule през август 2025 г.
„SBSP може да осигури почти непрекъснато производство на възобновяема енергия и да покрие широк спектър от области на потребление,“ каза пред списание pv д-р Вей Хе, кореспондент и старши преподавател в катедрата по инженерство на King’s College London.
Той и колегите му твърдят, че тяхното проучване е първото, което изследва колко полезна може да бъде SBSP за европейските мрежи и че е първото, което предоставя оценка на разходите за използване на тази технология на европейския пазар.
Според Хе, реакцията на проучването от фотоволтаичната индустрия досега е смесена. „Получих различни реакции, от вълнение до скептицизъм. Някои смятат, че SBSP все още е далеч от настоящите приоритети на фотоволтаичната индустрия и електрическите мрежи, докато други сектори са много ентусиазирани от тази оценка.“
Въпреки че в статията се признава потенциалът на SBSP да помогне на Европа да постигне целта си за нулеви нетни емисии до 2050 г., авторите добавят, че осъществимостта на технологията все още се преразглежда.
Освен дизайна с ниско ниво на технологична готовност, който даде убедителни резултати, учените са разгледали и друг дизайн – също базиран на прогнозите на НАСА за 2050 г. Това е частично интермитентен планарен дизайн с по-висока TRL, който се оказва по-малко конкурентен откъм разходи в сравнение с първия вариант.
Според проучването, той би се нуждаел от допълнително намаляване на разходите, за да се конкурира както с дизайна с хелиостат, така и с наземните възобновяеми енергийни източници.
По отношение на системите за съхранение на енергия акадамикът е категоричен, че те ще останат потребни.
„Не смятам SBSP за основен проблем за компаниите за съхранение на енергия, тъй като развитието му остава силно несигурно до 2050 г., въпреки големия му потенциал. Като цяло съхранението на енергия ще остане жизненоважно сега и в бъдеще, дори с оптимистичната прогноза на НАСА за развитието на SBSP“, казва той.
Изследователският екип отбелязва, че водородът остава важен за сезонното енергийно балансиране.
„Ако бях доставчик на системи за съхранение на енергия, щях да наблюдавам напредъка на SBSP, както и на други генератори на чиста енергия без прекъсване, като например ядрен синтез, като вземам предвид техния мащаб и разположение, за да проуча как ролята на съхранението на енергия се променя в различните места и с течение на времето“, казва академикът.
Първият инженерен проект за спътник за добиване на слънчева енергия е разработен от инженера на НАСА Питър Глейзър през 1968 г. Масовото внедряване на SBSP е ограничено поради проблеми като високите първоначални капиталови разходи, риска от сблъсък с орбитални отломки, регулирането на безопасността на лъча и общественото приемане на приемни станции, базирани на Земята.
Все пак последните технологични постижения във фотоволтаиката – клетки, постигащи близо 47% ефективност – и фактът, че модулното сглобяване в орбита и успешните демонстрации на безжичен пренос на енергия са достигнали средни нива на технологична готовност, предполагат, че SBSP може да се развие „от нишова концепция до технически жизнеспособно решение през 30-те години на века“, се посочва в анализа.
Документът добавя, че разходите, свързани с изстрелването на тези системи, са намалели значително благодарение на ракетите-носители за многократна употреба и че напредъкът в проектирането на системите е допълнително укрепил техническите основи на SBSP.
Частният сектор също има интерес. Базираната в Обединеното кралство компания Space Solar наскоро демонстрира жизнеспособността на ВЕИ производството в орбита като част от своята изследователска програма Cassidi.
„При разработването на тази работа, както е описано в статията, не се консултирахме с британски или европейски космически слънчеви компании, тъй като спецификациите на SBSP са изцяло базирани на доклада на НАСА. Сега обаче сме свързани с компании като Space Solar и започнахме дискусии относно SBSP“, казва Хе.
В статията на учените се казва, че Европа може да използва традицията си на многонационално сътрудничество – включително трансграничен обмен на електроенергия и сателитни проекти под егидата на Европейската космическа агенция – за разработване и експлоатация на централизирана SBSP инфраструктура.
