Агентите с изкуствен интелект се очертават като нов клас софтуерни системи, които могат да работят, да решават и да изпълняват задачи в полза на хората. AI агентите са нещо повече от събеседник за разговор – те се отличават с това, че могат да изпълняват реални задачи. Тази промяна бележи практическа стъпка от „AI, който говори“ към „AI, който работи“.
Агентът с изкуствен интелект е система, проектирана да преследва цел автономно в рамките на определени ограничения. Той може да наблюдава средата си, да разсъждава за опциите, да взема решения и да предприема действия. За целта използва различни софтуерни инструменти, API или други софтуерни системи.
AI агентът работи непрекъснато, вместо да отговаря само когато бъде подканен. AI агентите могат също така да се координират с други агенти или с хора. Всички действия, които AI агентите предприемат, се осъществяват в предварително определена рамка от правила. Резултатът е софтуер, който се държи по-скоро като работник с ограничен кръг умения, отколкото като функция.
С това AI агентите се различават от чатботовете, които са предимно реактивни разговорни интерфейси. Те чакат подкана от потребителя и отговарят с текст или структурирани отговори. Основната им цел е диалог. Те не могат да работят.
Дори усъвършенстваните чатботове с добри умения за разсъждение обикновено се спират на препоръки или обяснения. Те не могат да решават самостоятелно да действат, трябва да бъдат изрично инструктирани всеки път.
Ключовата разлика се крие в способността за самостоятелно вземане на решения. Агентите с изкуствен интелект имат цели и могат да поемат инициатива, докато чатботовете отговарят на запитвания.
Например, в обслужването на склада един AI агент може да забележи, че наличностите от даден продукт са ниски, да направи поръчка към доставчик за попълване на запасите, да уведоми ръководителя на склада и да актуализира данните за очакваната стока. Чатботът просто би обяснил, че наличностите са ниски – и то само ако бъде запитан. Единият действа. Другият информира.
Агентите с изкуствен интелект обикновено се интегрират дълбоко с корпоративни системи, източници на данни и работни процеси. Това им позволява да изпълняват многоетапни процеси от край до край.
Така един AI агент, интегриран в електронен магазин например, може да приема поръчки, да подава съответните заявки за изписване на стока от склада, да генерира товарителница и фактура, да пусне заявка за куриер.
Това, всъщност, е другото нещо, което отличава AI агента от чатбота – сложността. AI агентите могат да вземат една задача и да я разбият на малки подзадачи, да ги подредят и изпълнят. За нещата, които не могат да изпълнят, те алармират отговорния човек.
AI агентите могат да се справят с много неща, но в даден момент придвижват казуса към хората, които в крайна сметка носят отговорността за всички решения. Това е далеч повече от потенциала на чатботовете да отговарят и да препоръчват.
На практика агентите с изкуствен интелект се използват за търговски дейности, автоматизация на поддръжката на клиенти, реагиране на ИТ инциденти, финансово съгласуване, проучвания и оркестрация на процеси.
AI агентите намаляват когнитивното натоварване за хората, като се справят с рутинните решения и изпълнението им. Хората остават фокусирани върху преценката, стратегията и изключенията.
Накратко, чатботовете са разговорни интерфейси, докато агентите с изкуствен интелект са реално действащи изпълнители.
