Ново проучване разкри разлика в осведомеността за изкуствения интелект в зависимост от нивата на доходите и образованието. Социално-икономическият статус пряко влияе върху способността за разпознаване на AI алгоритми в ежедневието, създавайки нови рискове за социално неравенство.
Изкуственият интелект е повсеместен в съвременния живот: от отговорите на чатботове в поддръжката на клиенти до филтрирането на спам в имейли и алгоритмите за препоръки в социалните медии. Повечето граждани обаче се сблъскват с тази „невидима механика“ десетки пъти на ден, без да го осъзнават.
Според мащабно национално проучване в САЩ, липсата на осведоменост за AI е неравномерно разпределена: американците с по-високи доходи и висше образование са значително по-добри в разпознаването на действието на изкуствения интелект, докато тези с по-нисък социално-икономически статус често го игнорират.
Изследователи от Хонконгския баптистки университет публикуваха резултатите от своето проучване, в което анализират отговорите на над 10 000 възрастни респонденти и стигат до заключението, че статусът се определя не само от факта на разпознаване на изкуствения интелект, но и от причините за такава осведоменост.
Ключовите фактори включват честотата на използване на инструменти, базирани на изкуствен интелект, и субективното чувство за познаване на технологията – колко често човек чува или чете за нея.
Анализът използва данни от проучването American Trends Panel на Pew Research Center. По време на събирането на данните общественият интерес към генеративния изкуствен интелект едва започва да расте. Средното ниво на образование на респондентите е еквивалентен на няколко колежански курса без диплома, а средният доход на домакинството е между 60 000 и 70 000 долара годишно.
Методологията на изследването включва тест за знания, използващ шест въпроса с избираем отговор, след като е дадено основно определение за изкуствен интелект. На участниците са представени сценарии от ежедневието: онлайн обслужване на клиенти, имейл и онлайн пазаруване.
Например, разбирането, че изкуственият интелект стои зад незабавните отговори на клиентската поддръжка, се счита за верен отговор. Средният резултат за цялата извадка е 3,72 от 6, което показва умерено ниво на разбиране за това как технологиите работят в обществото.
Резултатите показват, че както образованието, така и доходите са статистически свързани с осведомеността за изкуствения интелект, но образованието е по-силен предиктор. Това корелира с по-ранни проучвания на „дигиталното разделение“ в използването на интернет.
Високообразованите респонденти демонстрират по-добри резултати както поради редовното практическо взаимодействие с инструменти на AI, така и поради по-широкото потребление на информация за технологичните тенденции.
Механизмът, по който се развива това разделение, е подобен на начина, по който ранните потребители на интернет ставаха по-опитни, тъй като прекарваха повече време онлайн. Хората, които често взаимодействат с AI, развиват способността да забелязват неговото присъствие в други области.
За разлика от тях, групите с по-ниски доходи и по-ниско образование, които използват такива AI инструменти по-рядко и консумират по-малко подходящо съдържание, са лишени и от двата канала за обучение.
Авторите подчертават, че разпознаването на AI е основата за развиване на грамотност в областта – всеобхватната способност за използване, оценка и критично разбиране на технологиите. Хората, които не са в състояние да идентифицират взаимодействия с алгоритми, се сблъскват с бариери, когато се опитват да оценят системните пристрастия или да разберат как се използват личните им данни.
В ситуации, в които изкуственият интелект влияе на важни решения – от избора на работа до кредитирането – подобно невежество се превръща в сериозен риск.
Проблемът се утежнява от факта, че AI системите могат да отразяват и усилват пристрастията, вградени в техните данни за обучение. Гражданите, които не са запознати с ролята на алгоритъма във вземането на решения, нямат инструменти, за да оспорят резултатите му или да изискват прозрачност.
По този начин „технологично слепият сектор“ директно се превръща в правна и социална несигурност за най-уязвимите сегменти от населението.
Демографският профил разкрива допълнителни модели: мъжете демонстрират по-високи нива на използване и осведоменост за изкуствения интелект, което изследователите отдават на културни асоциации между технологиите и мъжката идентичност.
По-младите респонденти също така предвидимо превъзхождат по-възрастните поколения, което се обяснява с високата им ангажираност със смартфони и социални медии, където алгоритмите на изкуствения интелект са най-плътно интегрирани.
За да се преодолее съществуващата разлика, авторите на проучването смятат, че простото осигуряване на достъп до технологии не е достатъчно. Излагането на информация чрез медии, образователни програми и обществени инициативи се оказа по-значим фактор от простото използване на AI.
