Все повече страни налагат забрани за ползване на социални мрежи сред децата. Но подрастващите са изобретателни и намират начини да заобиколят ограниченията. Това обаче не е проблем, с който трябва да се борим, смятат специалисти. Вместо това е по-добре да отстъпим крачка назад, да се огледаме и да намерим по-адекватни начини да защитим младежите.
През юли Франция се присъедини към Австралия в ограничаването на достъпа на непълнолетни до социални медии. Страната забрани на деца под 15 години достъп до основни платформи ( преди забраната да бъде блокирана от върховния съд на основания, свързани с правата на човека).
Обединеното кралство има за цел да забрани на деца под 16 години достъпа до Facebook, TikTok и други платформи в началото на 2027 г. ЕС обяви собствен план за забрана на социалните медии за деца под 15 години. Много щати в САЩ също вече са изковали подобни норми.
Но вече са факт ранните „уроци“ от Австралия. Тя въведе своята забрана през 2024 г. Опитът там показва, че възрастовите ограничения лесно се заобикалят.
Обратен ефект
Проучване, публикувано по-рано тази година, установи, че четирима от петима тийнейджъри под 16 години са се насочили към забранените платформи. Тийнейджърите успешно са проучили много тактики за заобикаляне на забраните, от използване на лицето на брат/сестра за идентификация до рисуване на фалшиво окосмяване по лицето.
Някои поддръжници на забраните призовават за засилен фокус върху прилагането, което блокира тези решения. Но дали това е най-доброто, което можем да направим?
По-нататъшното ограничаване вероятно ще има обратен ефект, смятат някои. Затварянето на вратичките във възрастовите ограничения може да навреди на децата, като ги тласка към по-малко наблюдавани, по-“тъмни“ и по-рискови кътчета на мрежата.
„В своята работа установихме, че както родителите, така и децата искат по-умни, по-нюансирани политики, които защитават децата, семействата и техните права,“ казват група изследователи, посветили се на темата.
Сред тях е Михал Лурия е старши изследовател в Центъра за демокрация и технологии (Center for Democracy & Technology) в САЩ, където ръководи дейността по оценка и проектиране на социотехнически системи. Алия Бхатия пък е старши анализатор по въпросите на политиките в проекта „Свобода на изразяване“ (Free Expression Project) към същия център; тя отговаря за застъпничеството и изследванията, свързани с безопасността на децата онлайн, многоезичните технологии и управлението на онлайн платформите през призмата на човешките права.
Друг от изследователите, Дана Бойд, е професор по комуникации в университета „Корнел“, където изследванията ѝ са фокусирани върху пресечната точка между технологиите и обществото.
Тримата посочват, че по-нюансираните методи могат да приемат формата на налагане на по-строги ограничения за събирането на данни от компаниите или предоставяне на семействата на гъвкави инструменти за контрол на съдържанието и достъпа по техни собствени условия.
Възрастовите ограничения няма да доведат до желаната промяна. Те няма и да опростят родителството в дигиталния свят. В най-добрия случай само ще повдигнат по-трудни въпроси и ще отложат разговора за 16-ия рожден ден на детето. В най-лошия случай ще оставят децата без насоки, докато си проправят път през онлайн света.
Забрани и реалност
Когато младите хора заобикалят ограниченията, те често правят това, което искаме да правят развиващите се умове: да се учат чрез любопитство, да се научават да решават проблеми и да упражняват независимост.
Потребно е децата да правят това онлайн – арена от съвременния живот, където често развиват социални умения и оформят своята идентичност. Забраните замитат тези аспекти под килима, без да се отчитат нуждите на младите хора или реалностите на това, което правят онлайн.
Тоталната забрана игнорира и какво искат значителна част от родителите. Много от тях споделят, че често помагат на децата си в лъжи, които им помагат да получат достъп до необходими, но ограничени услуги.
Това не е ново явление; изследвания още през 2011 г. показаха, че немалко родители са учили децата си как да заобикалят възрастовите ограничения на Facebook. Някои може да кажат, че тези родители не осъзнават вредата, която представлява мрежата, или просто не им пука.
Но родителите не са монолитна група. Мнозина просто виждат в предлагането на отговорен достъп до социалните медии на децата си начин да им помогнат да се свържат с връстници със сходно мислене, да намерят информационно съдържание и да научат умения за дигитална безопасност в ранен етап. Много родители смятат, че ползите надвишават рисковете.
Когато родителите не помагат за осигуряването на достъп и децата не могат да влязат в желаните от тях платформи, те вероятно ще се насочат към алтернативни онлайн пространства, често такива с по-малко предпазни мерки.
Понякога децата се озовават на сравнително безобидни, макар и неконвенционални, платформи, общувайки помежду си в Google Docs или секции за коментари в подкасти. Друг път те се насочват към по-опасни платформи, които могат да ги направят уязвими за злоупотреба.
След забраната на социалните медии в Австралия предварителните проучвания показаха, че времето, прекарано от децата пред екрана, не е намаляло значително, но понякога е пренасочено: някои млади потребители отиват в уеб-пространства, които са без наблюдение и непознати за родителите.
Точно както градовете са най-несигурни, когато не са оживени, най-рисковите платформи за младите хора са тези с най-малко „очи на дигиталната улица“. Остарелите, умиращи и недостатъчно обезпечени с ресурси платформи са склонни да привличат както уязвими младежи, така и тези, които се възползват от тях.
Рискът от проверките
Механизмите за проверка на възрастта крият свои собствени рискове. Някои платформи автоматично проследяват онлайн активността на потребителите, за да потвърдят възрастта им. По този начин те създават профили на потребителите – събират и анализират данни за тях, за да правят изводи, което увеличава опасността от злоупотреба с данните или тяхното изтичане.
Компаниите могат също така да изискват лични документи, като например шофьорски книжки, за да удостоверят възрастта. Това може да доведе до неправилно боравене с чувствителни документи или дори до кражба на самоличност.
Пробивите в сигурността на данните не са нещо рядко. Например, миналата година Discord съобщи, че една от външните услуги, които използва за проверка на възрастта – 5CA – е била компрометирана. В резултат на това са били изложени на риск най-малко 70 000 изображения на официални документи за самоличност на потребители.
Не е трудно да се намерят начини такава информация да бъде използвана за злонамерени цели – например чрез свързване на шофьорски книжки с конкретни потребителски акаунти и лична онлайн активност. Това би могло да разкрие всичко – от политическите възгледи на потребителите до техните сексуални предпочитания.
Стремежът да се затрудни заобикалянето на проверките за възраст от страна на децата подтикна законодателите да ограничат достъпа им до VPN услуги (виртуални частни мрежи).
Изискването към пълнолетните потребители да доказват възрастта си, за да получат достъп до VPN, на практика обезсмисля самата същност на тази технология, създадена именно за защита на личната неприкосновеност. Това може да изложи много потребители – особено журналисти и защитници на човешките права, работещи по чувствителни теми – на риск от държавно наблюдение и дори репресии.
Какво да бъде алтернативното решение?
Вместо да се опитват да ограничат достъпа на младите хора до онлайн услуги, които им позволяват да получават информация и да общуват по начин, подходящ за тяхната възраст, законодателите трябва да се съсредоточат върху стимулите, които подтикват компаниите към поведение, създаващо рискове за децата, предлагат специалистите.
Например, платформите трябва да намалят това, което експертите наричат „нездравословно ангажиране“ или „пристрастяващо поведение“. Това може да стане чрез ограничаване на събирането и използването на данни, с които компаниите насочват съдържание и функционалности към всички потребители, включително децата.
Почти всички анкетирани родители и тийнейджъри искат от законодателите да наложат подобни ограничения. Те напълно осъзнават, че използването на данни от страна на компаниите стои в основата на функции като таргетираната реклама. Както тийнейджърите, така и родителите са разочаровани от функции, създадени с цел да ни задържат онлайн по-дълго, отколкото ни се иска.
Друг подход би бил разширяване на инструментите, управлявани от самите потребители, така че семействата да разполагат с лесни, гъвкави и удобни начини за ограничаване на достъпа до нежелано съдържание.
Например, филтрирането на съдържание въз основа на ключови думи би позволило на ученик, който е обект на тормоз чрез конкретен прякор или вътрешна шега, да блокира всяка публикация или коментар, съдържащи въпросния израз. Малко вероятно е платформите да знаят коя дума или термин детето би искало да блокира, а и регулациите трудно биха могли да обхванат подобни динамични форми на вреда. Законодателството обаче може да предложи инструменти, които да върнат контрола в ръцете на потребителите.
Лошите практики по отношение на поверителността, потоците от съдържание, пораждащи тревожност, както и почти неизбежната необходимост от използване на дигитални технологии за ежедневни задачи, комуникация и търсене на информация, основателно карат родителите и тийнейджърите да настояват за реални промени в начина, по който компаниите развиват дейността си.
Възможността за заобикаляне на правилата показва слабостта на сегашните регулации. По-строгото прилагане на мерките би довело единствено до събиране на още повече данни, без реално да отговаря на нуждите на децата и родителите.
