Стотици предприемчиви студенти от Нова Зеландия са се насочили към социалните мрежи като Facebook, за да се организират в отряди за спасяване и помощ за жителите, пострадали от земетресението, което наскоро удари град Крайстчърч.
Студентът по право в Кентърбърийския университет Сам Джонсън измислил това, след като научил, че уроците му са отменени за една седмица след труса със сила 7 степен по Рихтер, разтърсил втория по големина град в Нова Зеландия. „В събота вечерта видях всички тези групи във Facebook като „Аз оцелях при земетресението, нека се напием“ и други такива, – разказва 21-годишният студент. – Помислих си, „Хайде бе хора, със сигурност можем да направим нещо по-положително от това, нещо полезно за обществото“.
Джонсън създал групата „База за студенти доброволци за почистване на разрушенията от земетресението“, като призовал своите колеги да помогнат за изчистване на отломките из града след най-разрушителното земетресение в Нова Зеландия за последните почти 80 години. „Реакцията беше изумителна, – казва Джонсън, описвайки как 300 души са се вписали в групата през първия ден, а досега почти 1900 са се регистрирали, за да се присъединят към групата.
Доброволците тръгнали из града, снабдени с лопати, колички и кофи. Започнали работа на групи от по 20 души, действайки в тясна връзка с органите за спешна помощ. „Някои от гражданите избухват в сълзи, когато дойдем“, казва Джонсън. „Градините им са затрупани с парчета догоре и им е трудно да се справят сами. Те имат нужда от мъничко помощ."
Според инициатора, не само студенти имат желание да се включат и да си изцапат ръцете с полезна работа. „Идват и деца от училищата, страхотно е да видиш малките ентусиасти да щъкат наоколо и да помагат“.
Освен всичко хората в групата получават безчет насърчителни писма и поздравления от цял свят. Вече са получени повече от 5000 съобщения за подкрепа от къде ли не, включително Испания и Великобритания. Някои поддръжници предлагат съдействието си и питат къде има нужда от помощници. „Аз и моите три деца на 11, 9 и 6 години искаме да помогнем някъде, те са готови с лопатите си, къде да дойдем?“ – пише жена от съседен град.
Джонсън казва, че инициативата би била невъзможна без технологията на социални мрежи. "Вероятно човек би могъл да направи нещо с електронна поща, но не може да достигне тези цифри", казва той.