Битува мнението, че телевизията с висока дефиниция, HDTV, е играчка за богатите, които не си отказват нищо. Че това е още една прекомерно прехвалена и прекалено скъпа цифрова технология. Не е така.
Стандартът за аналогова телевизия, който използваме от края на Втората световна война, е абсурдно остарял. Той беше предназначен за правоъгълни пет-инчови екрани. Днес да се опитваш да изградиш система за домашно кино с технология от 1948 година е неразумно упражнение.
Сега, когато HDTV е вече на няколко години, не е невъзможно да се купи телевизор с пълни възможности за висока дефиниция на изненадващо добра цена – за около 1000 долара. Модерните дисплеи с плосък панел естествено струват повече.
Стандартът за HDTV обхваща два формата: 1080х1920 пиксела и 720х1280 пиксела. Всеки вид цифрова телевизия може да превръща сигнали в своята собствена разделителна способност, но за да гледате истинска HDTV, трябва да подадете HD сигнал към екран с HD способност.
Разходете се в някой магазин за техника и ще видите телевизори, групирани в няколко категории: за директно гледане, със задно прожектиране, с предно прожектиране и толкова желаните плоски панели. Нека да погледнем във всяка една категория и да видим как се отнасят към стандарта HDTV.
HDTV за директно гледане
Най-малките и най-евтини телевизори са наречени телевизори за директно гледане. С други думи, те имат само един кинескоп. Размерът на екрана варира от 27 до 36 инча. Този тип HDTV могат да бъдат широкоекранни в съотношение широка към тясна страна 16:9, или 1.78:1, какъвто е при широкоекранното DVD, и каквото виждате в киносалоните. Други модели пък имат по-традиционния коефициент 4:3, или 1.33:1.
Широкоекранните телевизори са по-добри за гледане на съвременни филми и все по-големия брой широкоекранни спортни телевизионни предавания. Стандартните, неширокоекранни телевизори са отлични за гледане на по-стари филми и спортни предавания по аналоговите ТВ канали. И на двата вида телевизори могат да се наблюдават широкоекранни и неширокоекранни програми като се добавят тъмни хоризонтални или вертикални ленти.
Едно по-сериозно ограничение на телевизорите с директно виждане и HD възможности е, че маската в предната част на кинескопа няма достатъчно перфорации, за да покаже който и да е формат за HDTV в неговата пълна резолюция. Ако отворите са направени повече на брой и по-малки като размер, се намалява яркостта, а повечето хора предпочитат по-ярките картини.
HDTV със задно и предно прожектиране
По-голяма картина можете да получите от HDTV със задно прожектиране. Размерите на екраните варират от 40 до 70 инча, по-рядко се срещат 82-инчови. Добрата новина е, че от телевизорите със задно прожектиране тези с най-ниска цена в действителност дават най-добра картина! Това са телевизори, които използват трио от катодно-лъчеви тръби (кинескопи) и оптика, за да генерират картина. Резолюцията достига 1080х1920 пиксела.
Телевизорите със задно прожектиране и кинескопи имат някои недостатъци. Кинескопите трябва да бъдат настроени от техник, за да се постигне перфектно качество. Те прогарят, ако се използват за видео игри, и са обемисти, така че стърчат от стената.
Всички тези недостатъци изчезват, ако минете към по-скъпите телевизори със задно прожектиране и схеми за обработка на светлината на базата на чипове. DLP телевизорите (с цифрова обработка на светлината) използват микро-огледала, а LCD – панели с течен кристал. Като махнете обемистите кинескопи, телевизорът става доста плосък.
Но въпреки по-високата цена, микро-дисплейните телевизори със задно прожектиране също имат някои слабости. Една от тях е разделителната способност: те поддържат формата на HDTV за 720х1280 (общо около 900 000 пиксела), но не и формата 1080х1920 (около 2 000 000 пиксела). Освен това те не могат да възпроизведат истински черен цвят – черното им клони повече към тъмно сиво.
Най-големи картини се получават от телевизори HDTV с предно прожектиране. Те работят по същия начин, както и тези със задното прожектиране, с тази разлика, че екранът е отделен. Най-добра картина се получава в затъмнена стая. И при този тип имате същия избор между устройства с кинескопи и такива с микро-дисплей.
HDTV с плосък панел
Във вашето домашно кино най-добре ще изглежда телевизор с плосък панел. Това са най-скъпите телевизори, но за някои формата си струва по-високата цена. Кой би устоял на телевизор, който може да виси на стената?
Някои плоски панели имат способността за висока дефиниция, а други – не. HDTV изисква резолюция поне 720х1280. Панели с по-ниска резолюция, не са HD, а стандартни, или SD, ако трябва да използваме този добил популярност в бранша евфемизъм. Можете да подадете HDTV сигнал към един SDTV дисплей, но няма да го видите с максималната яснота.
Най-малките телевизори с плосък панел (и най-скъпите на квадратен инч) са телевизорите с течни кристали – LCD. Техните размери са поне 42 инча, а вече има и 65-инчов плосък екран. Важна тук е скоростта на опресняване на дисплея, тъй като течните кристали не се движат толкова бързо, колкото би трябвало и на екраните често се виждат остатъци от предишното изображение.
Друга технология е плазмената, като екраните от този тип стигат до 70 инча и вероятно скоро ще доближат 80 инча. Те понякога се наричат газово-плазмени, тъй като всеки пиксел представлява тръба с газ неон, който се възбужда от електрически ток. Между пикселите има видими разстояния, които създават ефект на мрежа, така че разстоянието, от което ще се гледа плазмения екран, трябва да бъде по-голямо. Моделите с лъскава повърхност на екрана имат недостатъка, че отразяват светлината в помещението.
Антени, кабели, сателитни чинии
Един дисплей с висока дефиниция ще изглежда най-добре, когато е захранен от източник на сигнал с висока дефиниция. Принципно, има три начина за получаване на HD сигнали: чрез ефирен тв сигнал, от сателит или по кабел.
За HDTV от въздуха, при наличие на ефирно HDTV излъчване, за необходими антена и телевизионен тунер. Телевизорът може да има вграден тунер, в противен случай един външен цифров приемник ще свърши работа. Друга възможност за получаване на HDTV сигнал е сателитен приемник с HD способност. При доставка на HDTV от кабелен оператор, обикновено услугата идва със съответното HD устройство. Един ограничен, но увеличаващ се брой от цифрови кабелни HDTV могат да работят без това допълнително устройство. Те идват със слот, в който кабелният оператор поставя декодиращата карта.
Дали HDTV може да показва сигнали с висока дефиниция от DVD. Отговорът е не, просто защото DVD с висока дефиниция съществува единствено в един скъп продукт, предлаган в Япония, а една нелепа война между двата формата Blu-Ray и HDDVD вероятно ще забави навлизането на DVD с висока дефиниция. Но дори и съществуващият DVD със стандартна дефиниция изглежда доста добре на цифров дисплей. DVD плейъри с прогресивно сканиране намаляват неприятното забавяне на движенията на картината. А един добър дисплей с висока дефиниция намалява до минимум този неприятен ефект без никаква помощ.
И накрая, форматът на HDTV сигнала поддържа 5.1-канален DolbyDigitalsurround звук, а това е другата половина от уравнението на домашното кино. Ако добавяте дисплей с висока дефиниция към вашата система, ще трябва да се откажете от вградените високоговорители на телевизора в полза на външна система с качествени високоговорители. Вярно е, че опъването на кабели покрай стените не е най-приятното занимание, но ако веднъж сте видели и чули домашно кино по начина, по който трябва да бъде, никога няма да се върнете назад.