Хората се наслаждават на допира. Отгледаните с повече допир бебета израстват по-здрави, обичащите се не могат да си пуснат ръцете, а хората, владеещи нежния и лек допир, се възприемат по-приятелски. Именно допирът може да се окаже ключът към това роботите да бъдат възприети от хората като социално равни, казват учени. В момента, роботите могат да задържат човешкото внимание средно около 10 часа, но в ново проучване хуманоиден робот, наречен QRIO („кюрио”), е бил възприет от малки деца като „един от тях” за период от пет месеца, преди да им бъде взет.
Тайната на този успех се крие в това, че QRIO реагирал на допир, писа msnbc.msn.com. Роботът бил програмиран, когато го докоснат, да започва да се смее, което фактически променило всичко, казват учените от екипа на Калифорнийския университет.
В проучването QRIO бил представен в класна стая с малки деца на възраст между 18 и 24 месеца. Били избрани деца именно от този възрастов диапазон, тъй като те все още нямат изградена представа и предразсъдъци за това що е робот. Освен това, те си комуникират, използвайки колкото допир, толкова и реч.
Учените казват, че децата възприели робота много добре, като с течение на времето взаимоотношенията между децата и робота се развили в положителна насока.
Във фаза 1 на експеримента, която траяла 27 сесии, QRIO бил инструктиран да взаимодейства с децата, използвайки пълния си репертоар от поведенчески инструменти, който включва въртене на главата, играене и хихикане. Първоначално, децата започнали да опипват лицето на робота, но със сближаването си с него по-голямата част от тях започнали да го докосват и по ръцете и раменете – действия, които децата правят и помежду си.
По време на фаза 2, която траяла 15 сесии, QRIO игнорирал докосванията на децата и играел през цялата сесия. Учените казват, че тогава постепенно децата изгубили интерес към робота.
Когато способностите на QRIO да реагира на допир и да се смее били върнати за три сесии по време на фаза 3, децата отново започнали да се държат приятелски към робота. А щом батериите на машината се изхабили и роботът легнал на земята, някои от децата се разплакали. Други го завили с одеяло и му казали „Лека нощ”.
Успехът на QRIO показва, че не се налага роботите изцяло да приличат на живи, за да бъдат успешно възприети. QRIO бил висок само 58 сантиметра, като приличал на човек само по това, че има две ръце и ходел на два крака. А тъй като технологията за разпознаване на речта не работи добре в шумна среда, той дори не можел да говори.
Учените казват, че QRIO приличал малко на R2-D2 от сагата „Междузвездни войни” – изразявал емоции, но не можел да говори.
Способността за реагиране при допир е сравнително лесна за програмиране в роботите, според изследователи, водили експеримента. Оказало се обаче, че това е и най-важното нещо, за да може машината да бъде възприета като живо същество.
Учителите на децата от експеримента също били очаровани от QRIO и дори правели забележка на децата, когато те искали да му бръкнат в окото. Ако на децата не им се каже как да се отнасят към QRIO правилно, то за в бъдеще те могат да се научат да се отнасят лошо и с хората, предупреждават учените.