Само 20% от европейците си мият ръцете след боравене с кеш

Средностатистическата европейска банкнота съдържа 26 000 бактерии, които биха могли да са вредни за нашето здраве

Само един на всеки пет души си мие ръцете, след като борави с кеш, въпреки че вярва, че парите в брой, банкнотите и монетите са нехигиенични и мръсни, сочи европейско проучване на MasterCard.

Eвропейците класират кеша като по-нехигиеничен от дръжките в обществения транспорт и общата храна като ядките в бара, но въпреки това трудно се отказват от лошия навик да харчат мръсни пари в брой.

Три четвърти от анкетираните европейци са съгласни, че трябва да внимават, когато става въпрос за боравене с пари в брой заради бактериите в тях. Въпреки това резултатите показват, че е по-вероятно да си измием ръцете в други случаи, напр. след като пипаме някое животно (46%) или пътуваме в обществения транспорт (36%).

Средностатистическата европейска банкнота съдържа 26 000 бактерии, които биха могли да са вредни за нашето здраве, установи изследване на MasterCard и Университета в Оксфорд през 2013 г.  Анкетираните в проучването от тази година са запознати с потенциалните здравословни рискове, свързани с боравенето с кеш, но има значителна разлика между думите и делата на европейците, които вярват, че парите в брой са мръсни и реално правят нещо за това.

Несъответствието между мнението на хората, че кешът е мръсен, и вероятността да си измият ръцете, след като пипат пари в брой, е най-голямо в Унгария и Франция.

„Парите като материални банкноти и монети са най-явната форма на икономическа сила и индивидуален успех, с които разполагаме. Затова на хората им е трудно да правят и поддържат каквито и да било отрицателни асоциации с тях”, коментира психологът Дона Доусън.

По нейните думи, причината за често срещаната огромна разлика в изследването между това, което казваме и правим, е липсата на „връзка” – ние може и да осъзнаваме, че в парите има бактерии, но не свързваме болестите и различните заболявания с тях. По подобен начин можем да сме обезпокоени от бактериите във въздуха, който дишаме, но ние не можем да ги видим и съответно нямаме никакъв контрол върху тях.

Идеята да упражняваме контрол в живота е изключително мотивиращ фактор за всички човешки същества. Но усещането за контрол често е илюзорно – има много неща, които не можем да контролираме, като например бактериите, които не виждаме.

40% от анкетираните признават, че нямат никакъв контрол върху това кой е пипал парите им преди тях и съответно много от нас не се опитват да мислят за нещата, които не могат да контролират, като 38% твърдят, че никога не мислят за това. Фактите за мръсните пари ще ни притеснят за кратко, но това чувство бързо ще избледнее на фона на списъка от приоритети, за които да се тревожим – наистина е въпрос на „далеч от очите, далеч от сърцето”.

Изследването на MasterCard разкрива и че почти всеки четири на десет европейци (37%) биха били склонни да променят поне нещо малко в ежедневието си, за да го направят по-здравословно, като по-голямата част твърдят, че биха предпочели да използват картови или безконтактни плащания вместо пари в брой, за да бъдат по-хигиенични.

„Връзката между парите и хигиената е установена отдавна. От историческа гледна точка има дори сведения, че според селяните парите били отговорни по някакъв начин за чумната епидемия в Англия и са ги оставяли да киснат във водни корита, пълни с оцет, за да ги обезпаразитят”, коментира д-р Джим О’Махъни, преподавател по биологични науки в Cork Institute of Technology, Ирландия.

Докато няма приети стриктни международни указания за използването на кеш по време на сезонния грип и честите изблици на повръщане през зимата, препоръчително е хората да са по-запознати с хигиената – особено в тези периоди, като преминат към безкешови транзакции, допълва ученият.

Използването на безконтактни начини на плащане не е само новаторско, но то помага и за отстраняване на някои бактерии и микроби, които знаем, че се пренасят чрез банкнотите и монетите, посочва Крис Кангас, директор „Безконтактни плащания” в MasterCard Европа.