Учени от Масачузетския технологичен институт (MIT) превърнаха генома на Е.коли в клетка за дълготрайно съхранение на информация.
Твърди се, че стабилността, възможността за изтриване на данните и няколкото начина за четене на информацията ще направят бактериалната памет полезна за медицински датчици и сензори за околна среда.
Информацията се записва в последователност от ДНК на бактерията. За да поместят данни в подобна среда, учените заставят бактерията да изработи фермент, който извършва специфична рекомбинация на ДНК на предварително указан участък от генома.
Така създадената структура се съхранява през целия жизнен цикъл на бактерията и преминава в следващото поколение на микроорганизъма. Възможни са няколко начина за четене на информацията. Ако ДНК е била поместена на нефункционална част от генома, откриването на информацията може да стане чрез секвениране на генома.
Освен това учените могат да използват последователности за изменение на генома – например, нова последователност от ДНК активира гена за устойчивост към антибиотик. Учените са успели да открият клетките с изменения в техния геном, като са преброили оживелите клетки след добавяне на антибиотика.
Изтриването на информацията може да стане чрез запис на нови ДНК на предишното място. Но този способ засега не е много ефективен и учените работят усилено за неговото подобряване.
Изследването се финансира от здравното министерство на САЩ и научни организации към военните. Подобна памет може да намери приложение в биокомпютри, датчици за мониторинг на нивото на въглеродния газ и киселинните замърсители в океана и за следене на консумацията на захар и мазнини в храносмилателната система на човека.