През миналата година 103 български граждани и 83 чужденци са използвани като финансови мулета у нас, по данни на ГДБОП
От 35 до 40% от постъпващите сигнали в ГДБОП са от областта на прането на пари и финансовите мулета, съобщи Владислав Донев, инспектор в сектор „Киберпрестъпност” към ГДБОП-МВР.
Финансовите мулета нямат нужда от технически умения – това са хора с нисък социален статус и с нужда от финансови средства, посочи Донев пред участниците в дискусия по време на регионалния форум за киберсигурност, организиран от Международната академия за обучение по киберразследвания, ГДБОП и IDC България.
По данни на ГДБОП, през миналата година 103 български граждани и 83 чужди граждани са използвани като финансови мулета у нас, а до юни т.г. са разкрити 58 български граждани и 26 чужди граждани, изпълняващи подобна роля.
По думите на Владислав Донев, данните от жертвите се изземат по различни начини – основно чрез измамни уеб сайтове, след което се извършва платежно нареждане към финансовото муле, което чрез системите за превод на пари изпраща сумите обратно към хакера.
Финансовите мулета са хора с нисък социален статус, поясни Владислав Донев от ГДБОП
За целите на кражбите напоследък засилено се използват и криптовалути. Интересен е също фактът, че мулетата се набират в сайтовете за работа в интернет чрез обяви с предложения за мениджърски позиции за Източна Европа, сподели той.
Най-динамичната и „атрактивна” криминална активност, която е трудно да бъде предвидена, е тази в Централна и Източна Европа, стана ясно още по време на дискусията. Регионът представлява изключително голям пазар за хакващ софтуер, а криминалните престъпници се фокусират силно върху е-търговията и социалните мрежи.
В същото време телефоните и таблетите стават източник на все по-голям риск, поради липса на мерки за сигурност в областта на мобилността. Мобилният злонамерен код нараства много бързо и – не на последно място – традиционните престъпления все повече се изнасят онлайн, коментира Снежана Малеева, и.д. директор на агенция SELEC.
Най-разпространените видове киберкриминални престъпления в ЦИЕ са свързани с рансъмуер (ransomware), тъмна мрежа (dark net), виртуални валути, финансовите мулета, онлайн експлоатация на деца и различни интернет кражби. Борбата срещу тях се води както чрез действия в самата агенция SELEC, чрез международно сътрудничество и чрез публично-частни партньорства.
SELEC има 12 държави-членки и 23-ма партньори. Оперативни партньори на организацията са Интерпол, Италия и САЩ, а 20 държави и редица международни организации са наблюдатели към агенцията. В рамките на SELEC наскоро е проведено съвместно разследване на България и Румъния относно кражбите на кредитни карти, което разкрива редица злоупотреби, има арестувани заподозрени.
Криминалните престъпници се фокусират изключително силно върху е-търговията и социалните мрежи, заяви Снежана Малеева от агенция SELEC
В мащабно разследване, обхващащо няколко държави от региона, е засечена и група за атаки на митническите системи. Само по тази престъпна дейност щетите за България са в размер на 10 млн. лева за 2015 г., като все още няма данни за 2016 и 2017. Организираната престъпна група се обръща към корумпирани служители на митниците, които заразяват компютри в системата, предоставяйки по този начин грешна информация за проверени автомобили. Интересен факт за тази група е, че тя ползва биткойни, уточни Снежана Малеева.
В рамките на дискусия експерти от България, Черна гора, Азърбейджан, Грузия и Microsoft дискутираха аспектите на сигурността и предизвикателствата в трансформацията към е-правителство и представиха добри практики в областта.
Критичните от гледна точка на сигурността регистри в Грузия са 39 на брой, като догодина държавата ще разшири този списък и ще добави и търговски обекти – например интернет доставчици, съобщи Давид Кватадзе, CERT мениджър в Министeрството на правосъдието на Грузия.
В Черна гора пък държавата работи основно в посока повишаване на знанията в областта на сигурността – чрез публикации в медиите, обучения в училищата и други инициативи, сподели Ана Ракочевич, съветник в CIRT-ME, MPA, Черна гора.
Доста стара новина. Още преди поне 8 год. един комшия намаза към 350 лв за един ден, за това, че му вкараха пари в сметката и после му казаха да си удържи 350 и да ги прехвърли в някаква сметка в Раша. Цялата далавера е че те точат сметките на части за да не събудят следящите за прагове системи. После ги прехвърлят на няколко мулета, а после мулетата ги събират пак на едно място.
Е, после от банката и полицията доста го гониха и заплашваха и явно са го поизплашили, че повече не повтори. А и “работодателят” на който си даде всички лични данни просъшествува 4 – 5 дни – 3 за вербовка и иснтрукции и последните 24 часа вкшън и повече ни се чу ния видя. Свали уеб сайата, изключи телефоните и до там.