Блокчейн технологията е на път да преобрази начина, по който се гарантира всичко относно дадени активи, собствеността над тях и идентичността на притежателите им. Криптосистемата вече ражда много и различни полезни приложения далеч отвъд виртуалните валути, покрай които стана популярна.
Първичната функция на блокчейн всъщност е да съхранява информация за собствеността на даден обект, който представлява стойност, както и да позволява транзакции в мрежа от собственици на подобни обекти. По същество технологията натрупва прецизни данни кой притежава дадена „стойност”, в какво количество, откъде, кога я е придобил и кога какво е правил с нея, обясни Владислав Драмалиев, мениджър „Маркетинг и общество” в проекта „æternity”, основател и директор на фондация „Битхоуп”.
Той очаква в следващите 10 години много полезни приложения да се реализират чрез блокчейни от публичен тип, тоест разпределени. Сред тях ще е например управлението на активи, посочи Драмлиев пред участниците във форума за киберсигурност, организиран тази седмица от Международната академия за обучение по киберразследвания, ГДБОП и IDC България.
Едно от възможните приложения е защитата на авторството. Всеки творец и изобретател може да качи своето произведение – документ, чертеж, музикално изпълнение – в публична блокчейн система и да се сдобие с уникален код, наречен хеш, за своята творба. Тъй като подобни системи са публични, това хеширане ще се явява удостоверение, че именно той е първоизточникът на документа, песента, чертежа, обясни Ярослав Якубчек, стратегически анализатор в Европейския център за борба с киберпрестъпленията при Европол. В този смисъл блокчейн се явява уникално решение за защита на интелектуалната собственост.
Системата може да се развие до такава степен, че да направи изцяло ненужни патентните служби по света. „Вече има компании, които верифицират, че си създал нещо, без да го патентоваш, без да имаш посредници – можеш да докажеш авторството си, ако си, например, музикант, и да получаваш директно ползите от това”, обясни Ивайло Ламбрев, ИТ експерт при Асоциация на банките в България, един от ранните биткойн ентусиасти в България.
Един пример за подобна система е Proofofexistence.com – сайт, където всеки може да качи документ и да докаже авторството си за съдържанието. „Ако някой се опитва да открадне идеята ти, можеш да докажеш, че първи си измислил въпросния проект”, обясни Ярослав Якубчек.
Certcoin пък е пример за идентификация на база блокчейн. Това е система, която предлага блокчейн-базирано PKI решение. Интересното е, че този вид системи премахват ролята на централните власти, досега считани за основни гаранти. „Няма уязвима централизирана власт, много по-трудно е ключовете да бъдат компрометирани”, посочи Ивайло Ламбрев.
GuardTime пък е система за критични бизнес-инфраструктури, които съчетават сигурност и скалируемост. Описват я като съчетание на блокчейн с „облака”.
В бъдеще блокчейн технологията ще намери приложение във всички индустрии, които боравят с транзакции, предвиждат експертите. Затова си струва за нея да знаят фирми, организации и частни лица, дори ако не са заинтригувани от идеите за криптовалутите и бизнеса с тях.
„Ако си фирма, която борави с търговия с плодове и зеленчуци, то една система на база блокчейн може да ти гарантира, че морковите, които доставяш, са наистина биоморкови и са минали точно по пътя, по който производителят твърди, че ги е произвел. Ако продаваш вино, блокчейн системата ще гарантира за всяка бутилка, че е произведена, например, точно в дадена винарна в Италия. Ако ремонтираш коли, ще можеш да си сигурен, че авточастите, които използваш, действително са произведени в Германия”, поясни Ивайло Ламбрев.
Не ми е ясно как ще се докаже, че едни моркови са био или не? По етикета ли? Ами ако се подмени съдържанието?