Да избягаме от технологиите с дигитален детокс

Психолозите вече говорят за синдром на „страха да не пропуснеш нещо“, породен от електронните джаджи и социалните медии

Навярно мнозина изобщо не са разбрали, че отминалият съботен ден – 10 март – е бил „ден без електроника“. Но кому е нужно такова нещо?!

В нашия хиперсвързан, дигитализиран начин на живот да прекараш час без електронните си устройства изглежда абсурдно. Но отдръпването от електронните джаджи за ден може би бъде стъпка в една твърде важна посока: забавяне на темпото, преоткриване на общуването с близките и приятелите.

Мобилните цифрови технологии ни носят редица удобства, улесняват работата ни, подпомагат общуването ни. Но нерядко се оказва, че това е социална „патерица“, която всъщност ограничава автентичното общуване лице в лице. Обсесията е развита до такава степен, че психолозите вече говорят за синдром на „страха да не пропуснеш нещо“ (fear of missing out – FOMO).

Като че ли хората са загубили способността да останат в тишина, да се чувстват добре в известно време мълчание. Вторачени в екраните, вместо да се погледнат очи в очи с близките си, с приятелите, с роднините, хората от интернет-поколението трескаво поглеждат смартфона си веднъж на има-няма 10 минути.

Навярно мнозина от четящите това си казват „о, не, това не се отнася за мен“. Но помислете си нямате ли поне дузина приятели, с които от месеци си обещавате да се видите на живо „тия дни“ или „скоро“ – и в крайна сметка комуникацията с тях продължава да е предимно онлайн…

Една чудесна стъпка за „изтрезняване“ от дигиталните технологии е да си създадем навик в определени интервали от време да сме „офлайн“. Това е време, когато се оттегляме от екраните и джаджите и се посвещаваме на общуване на живо, разговори с близките – с реалните си сетива, с очи и уши, с допир даже, а не през камерите на смартфони и таблети.

Казват, че е удивително трудно началото. По-после обаче човек усеща колко по-истински са емоциите, споделени очи в очи, а не през емоджитата на някоя социална мрежа. Забавянето на ритъма, успокояването – те действат като „рестарт“ на собствените сетива. Идват свежи сили за новия работен ден, за цялата работна седмица даже. Дигитален „детокс“, един вид.

„Насърчаваме хората да направят пауза, за да изключат технологиите и да се включат в реалния живот, без цифрови устройства и онлайн връзки. Повечето хора вероятно не осъзнават колко важно е това“, казва Робин Креймър, изпълнителен директор на инициативната група „Reboot“.

Според него и мнозина като него, дигиталните технологии са ни довели до състояние, когато пропускаме важни моменти от живота си, защото прекарваме времето си с носове, забити в компютъра, в смартфона, дращейки във Facebook, барикадирани срещу околния свят, заключени в „балон“ от социални медии и слушалки с музика в ушите.

Откъсването от дигиталните джаджи не е задължително да се случва като прекарване с приятели или семейство. Можем да се огледаме по улицата, да излезем да се разходим из квартала, да поседнем на пейка в градинката и да поговорим със съседи, да се разходим в парка с колеги, да почетем книга на детето си.

Все пак за тези, на които това изглежда трудно, от Reboot препоръчват точка 7 от така наречения „Съботен манифест“.

Съботен манифест

  • Избягай от технологиите
  • Срещни се с любими хора
  • Погрижи се за здравето си
  • Излез на открито
  • Избягвай пазаруването
  • Запали си свещи
  • Пийни вино
  • Хапни хлебче
  • Потърси тишина
  • Подари някому нещо

Разбира се, някой би казал, че не е нужен „ден без електроника“, за да спрем бесния галоп из дигиталните реалности. И ще е прав. Можем да се откъсваме от екраните в който ден пожелаем, можем да правим това всяка неделя, или всяка сряда, или пък всяка вечер след 18 ч. – въпрос на удобство и най-вече на личен ритъм. Но времето, прекарано далеч от джаджите, определено е много по-качествено.

Мария Малцева

Мария Малцева

Коментар