“Семантичен уеб” не звучи като нещо забавно и лесно за използване, но може да превърне сърфирането в Web 3.0 в по-интерактивна и полезна практика. Някои смятат, че може дори да доведе до нова форма на изкуствен интелект.
В широк смисъл идеята зад семантичния уеб е, че нещата в интернет ще се представят с описателни езици, така че компютрите да могат да „разберат” какво представляват те.
Един обект може да бъде отбелязан като конкретен предмет или човек. Ако обектите се идентифицират по този начин, ще се получи огромна мрежа от свързани данни и машините с техните супер високи скорости на обработка ще предложат изненадващи и полезни връзки, каквито човешкият мозък никога не би могъл да създаде.
Семантичният уеб се смята за ключов елемент от предстоящия “Web 3.0.” Той започва да се появява тук и там, но още е далече от масово възприемане.
Двама учени, Симон Бергвайлер и Матю Деру, от немския изследователски център за изкуствен интелект в Саарбрюкен са създали експериментален киоск, който позволява лесно да се използват възможностите на семантичния уеб, дори ако потребителят няма представа какви са те. Необходимо е да притежава iPhone, който да постави на повърхността на киоска и с пръст да издърпва икони по сензорния му екран.
Киоскът използва факта, че MP3 файловете са “неща”, които вече са описани по начин, разбираем от машините. Това е възможно благодарение на идентификатори ID3, които предоставят информация за изпълнителя и албума.
Един MP3 файл на iPhone, например, вече е семантично отбелязан обект, което означава, че се разчита лесно от компютър.
Телефонът се поставя на повърхността на киоска и около него се появява окръжност, до която автоматично излиза списък с песни, подредени по изпълнител, заглавие или жанр. Наблизо върху екрана са различни „спотлети” – интелигентни агенти, които могат да извършват различни действия с обектите. Един спотлет, например, възпроизвежда музикалните файлове, които са издърпани върху него.
Има и спотлет на YouTube. Потребителят иска да намери видео клип на любимата си група. Поставя пръста си върху иконата на групата до телефона и просто я издърпва върху този спотлет. Около него веднага се появяват иконите на първите пет видео клипове от резултата от търсене по името на групата в YouTube. С теглене и пускане на една от тези икони върху спотлета ще се стартира изпълнението на избраното видео. Така, по този лесен и интуитивен начин, потребителят е извършил търсене с помощта на възможностите на семантичния уеб.
Търсене на нови възможности
Това бяха само прости примери. Със системата могат да се направят много повече неща като например гласова комуникация, както и взаимодействие между устройства.
Има други инструменти на семантичния уеб, които не са чак толкова забавни. Такъв е например езикът SPARQL, с помощта на който могат да се правят запитвания. За да се намерят, например, певците, които имат договори с дадена звукозаписна компания, трябва да се напише дълга поредица от сложен код, което повечето потребители не биха се и опитали да направят.
“Сложните операции трябва да останат скрити,” смята Симон Бергвайлер, единият от създателите на проекта за киоск в лабораторията за сензорен интерфейс в научния център в Саарбрюкен.
Екипът скоро ще пусне една версия на тяхната система във вид на уеб сайт, където потребителите ще могат да влачат икони с курсор, вместо с пръст. Те ще могат също така да издават гласови команди, което има интересни приложения за системите за домашни развлечения.
Възможни приложения
Това, което екипът в действителност харесва най-много и се стреми да постигне, е да се използват естествените жестове. “С прости жестове човек може да взаимодейства със съдържанието на бази знания в Web 3.0, без да познава SPARQL или други компоненти на Web 3.0,” отбелязва Бергвайлер.
Идеята е, че тяхната система може да се използва за бързо и точно взаимодействие с всякакво семантично съдържание. Сцените от реалния живот могат да бъдат места с голямо струпване на хора като летища и гари. Точно там създателите на киоска си го представят в бъдеще. В действителност те не харесват думата „киоск”, вместо нея предпочитат да се използва израза „споделено пространство за взаимодействие.”
Някой може да иска бързо да покаже видео от своя iPhone на група приятели, например, на по-голям екран, без да се налага да опъва AV кабели и други инсталации.
“Идеята на споделяне в момента и на обществено място, или дори на обществено събитие, е много интересна. Изненадан съм, че не е показана в барове или концерти,” казва Ендрю Хоун, стратег от фирмата за проучване на потребителските тенденции Iconoculture.
Подобни киоски могат да се използват също така от автомобилни механици. Да предположим, че механичните части имат антени за радиочестотна идентификация със семантична памет за продукта. В този случай техническите данни могат да се получат просто чрез поставяне на частта върху повърхността на киоска.
Екипът от Саарбрюкен скоро ще инсталира интерактивни киоски за немски библиотеки, за да помогнат на посетителите да търсят контекстно. Може да има такива търсения, например: „Книги, написани от носители на Нобелови награди през последното десетилетие.”
Google и повечето други търсачки не могат лесно да помогнат с желания контекст. „Само контекстна информация, която съдържа семантики, може да разчете и да даде отговор на подобни въпроси,” отбелязва Бергвайлер.
Малко на брой уеб сайтове от рода на Cluuz.com се опитват да използват семантики за по-добро търсене, макар и с техни собствени подходи към предизвикателството.
Cluuz се справя по-добре от Google при намиране на “Носители на Нобелови награди от 90-те години,” но при други търсения показва по-лоши резултати.
В пълния си разцвет семантичният уеб няма да замени, а ще допълни съществуващия уеб. Това, което му липсва засега са недостатъчно забавните начини за използването му.