Правителството одобри тази седмица 11 национални научни програми за периода 2018-2022 година. Те имат за цел да създадат условия за търсене и намиране на решения на актуални и значими обществени предизвикателства, свързани с екологични, технологични, културно-исторически, етични, здравни, икономически и други въпроси и проблеми, както и със стимулирането на младите учени в страната.
Програмите са разработени съгласувано със секторните политики на редица министерства. Научните дейности са определени след постигнато съгласие между висшите училища и научните организации в България за съвместно изпълнение на заложените в програмите цели, съобщиха от Министерство на образованието и науката.
Одобрените от Министерския съвет програми са:
- Национална научна програма „Информационни и комуникационни технологии за единен цифров пазар в науката, образованието и сигурността”;
- Национална научна програма „Нисковъглеродна енергия за транспорта и бита” (ЕПЛЮС);
- Национална научна програма „Опазване на околната среда и намаляване на риска от неблагоприятни явления и природни бедствия”;
- Национална научна програма „Здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот”;
- Национална научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и прогрес на обществото”;
- Национална научна програма „Електронно здравеопазване в България”;
- Национална научна програма „Репродуктивните биотехнологии в животновъдството в България”;
- Национална научна програма „Млади учени и постдокторанти”;
- Национална научна програма „Разработване на методология за въвеждане на NAT технология за диагностика на дарената кръв в трансфузионната система на Република България”;
- Национална научна програма „Върхови изследвания и хора за развитие на европейска наука” (ВИХРЕН);
- Национална научна програма „Петър Берон. Наука и иновации с Европа” (Петър Берон и НИЕ).
С изпълнението на Националните научни програми се цели преодоляване на фрагментацията в научноизследователската система, консолидиране на научноизследователския потенциал, споделено използване на изградена инфраструктура, концентрация на финансови ресурси за решаване на важни за обществото проблеми и избягване на двойното финансиране.
В рамките на отделните тематични програми се планират изследвания на климата, водните ресурси, бедствията, цифровите технологии, технологиите за електронно здравеопазване, разработване и въвеждане на методология за изследване на дарената кръв, изследвания в областта на здравословните храни и биотехнологиите, изследвания за добиване на нисковъглеродна енергия за транспорта и бита и др.
Освен намиране на компетентни решения, програмите ще допринесат за: насърчаване реализацията на младите учени в организации, занимаващи се с научна дейност в страната; нарастване броя на учените в България; дългосрочна реинтеграция на научната диаспора в български научни и научно-образователни институции и повишаване на трансфера на знания.