През последните години учените усилено разработват инструменти, които дават възможност за четене на мисли и прехвърлянето им в мозъка на друг човек. Засега подобни технологии имат ограничен ефект, но демонстрират фундаментална възможност за обмен на информация.
През 2015 г. изследователи от Университета във Вашингтон успяха да свържат мозъка на един участник в експеримента с мозъка на друг, използвайки електроенцефалография (EEG) за регистриране на електрическата активност на мозъка и транскраниална магнитна стимулация (TMS), за да предават информацията. По време на експеримента доброволците участваха в игра с въпроси.
Очевидната следваща стъпка беше да се създаде мрежа от три човешки мозъка. В скорошен експеримент участниците, изолирани един от друг, си изпращаха мисли, докато играят Тетрис.
Двама от участниците, с екипировка за EEG, виждат екрана напълно и могат да изпращат „команди“ за завъртане на фигурките към третия участник, който вижда само горната част на екрана, където се появяват фигурките – за да ги обработва правилно, той получава команди с помощта на TMS.
В скорошен експеримент участниците, изолирани един от друг, си изпращаха команди, докато играят Тетрис (източник: MIT Technology Review)
За да предаде команда за ротация, например, съответният участник трябва да погледне светодиода на ръба на екрана, мигащ на честота 15Hz. Втори светодиод, мигащ с честота 17Hz, служи за предаване на команда за отхвърляне на завъртането.
Възприемайки мигането на светлината, мозъкът генерира импулси със същата честота, което се регистрира от EEG. При стимулиране на определени части от мозъка на тази честота с помощта на TMS, у човека възниква усещане за светкавица. След като получи сигнали от двамата партньори, „приемникът“ изпълнява правилната команда.
За да усложнят експеримента, учените се опитват да променят произволно командите, изпращани към „приемника“. Така те въвеждат елемент на грешка, присъстващ в истинската комуникация. Оказва се, че човек може да различи правилната информация от невярната, ако разполага с описания „протокол“ за взаимодействие с партньорите.
Според изследователите, технологията може лесно да се мащабира – както по брой на участниците в мрежата, така и по разстоянията, които ги разделят.
Ааахахахахаха. Ами да бяха му сложили сигнални светлини вместо транскраниални магнитни полета ;))) Има ли по – безсмислен опит от това да накараш някой да чувства светкавици за да завърти тетрис? Свързване в мрежа… На мозъци… Майтап… Нещо като “Кики тука ли си, почукай 2 пъти ако си тук и един ако те няма”… И сега какво, научили двата субекта да гледат една от две лампи, а един да реагира на усещане за светкавица, предизвикано от обработка на мозъка му с магнитни полета… И това е мозъчна мрежа…