В пресечната точка на три дисциплини – лингвистика, литература и математика – се случва магия, създаване на свят, убеден е Александър Попов от Института по информационни и комуникационни технологии в БАН, който бе избрал интердисциплинарна дисциплина за своята лекция на „Astea Conference: Practical Magic” тази събота в Интер Експо Център – София, организирана от Astea Solutions.
Рецептата за създаване на свят, според Александър Попов – преподавател по научна фантастика в Софийския университет и редактор във фантастичното списание ShadowDance – изисква следните съставки:
- Обекти – те може да са магически, абстрактни, идейни, реални, измислени и т.н., това е скелетът на „митологията”, която ни е нужна. Обектите ни дават пространствената ориентация на света;
- Събития – те ни показват как се променят обектите във времето;
- Магия – не в свръхестествения смисъл, а като „лепило” за сбора от събития; магията кара всичко да работи.
Той даде за пример невронните мрежи – през последните десетина години именно на тях се дължи бумът в развитието на изкуствения интелект. Многообразието при невронните мрежи е голямо и те се използват за решаване на различни задачи, вкл. създаване на светове.
„Разбира се, изкуствените невронни мрежи са много по-прости от тези в реалния свят. Докато мозъкът съдържа повече от 100 милиарда неврони, като всеки един неврон създава до 10 000 връзки, то изкуствените невронни мрежи са много по-малки и представляват списъци и вектори между числа, връзки между слоеве и трансформация на данните”, поясни Александър Попов.
При създаване на светове в книгите, например, за писателите е нужно вдъхновение и интуиция, а за читателите – въображение и атмосфера, сподели Попов. В едно литературно произведение стилът и съдържанието са особено важни и между тях няма истинско разделение. „Стилът означава не само красива фраза, той чертае също така как се разпределят обектите в твоя свят”, обясни Попов.
Съдържанието може да бъде изчерпателно или не. Писателят реконструира всичко, а читателят трябва да може да си „въобрази” света на автора. Ако се получи, значи авторът си е свършил работата. Светът живее собствен живот, многосмислен е, но е достатъчно кохерентен и стабилен.
„Писателят е и автор, и читател на собствения си текст, процесите на кодиране и декодиране текат паралелно. Авторът постоянно влиза в различни места от мрежата, докато твори – непрекъснато прескача от една част на автоенкодера в друга. Затова писателят е добре за познава процесите на невронните мрежи”, смята Попов.
Той разкри и някои основни принципи при създаването на книги, като например:
- „Покажи, не разказвай” – колкото по-малко разказваш, толкова повече може да се реконструира; това е принципът на А. П. Чехов;
- Принципът на айсберга – от айсберга се вижда едва 1/8, а читателят трябва да може да свърши останалите 7/8 от работата; това е теорията на Ърнест Хемингуей.
В заключение Попов цитира Стивън Кинг: „Книгите са уникална, преносима магия”. Всеки просветен читател може да направи разлика между произведенията на Толкин, Джордж Мартин или Джордж Лукас, но изкуственият интелект на този етап не може да се справи с разгадаването на магията на дадена творба.
10,000^2*1000
мозъкът съдържа повече от 100 милиарда неврони, като всеки един неврон създава до 10 000 връзки
10,000^2