„За да бъде ефективна виртуалната среда, системата трябва да ни предостави възможност да искаме да взаимодействаме с нея”, казва Димо Чотров, VR експерт и преподавател (снимка: Виктория Лазова / TechNews.bg)
Взаимодействието с виртуалната реалност трябва да става по интуитивен и естествен начин. Човек има пет сетива и вече е възможно да се стимулират всичките, вкл. това за вкуса, заяви Димо Чотров, VR експерт, преподавател в Технически университет-София и Нов български университет, по време на конференцията „Astea Conference: Practical Magic”, организирана от Astea Solutions.
Виртуалната реалност (VR) е средство за взаимодействие между човек и система – начин за предаване на команди от човека към системата и връщане на обратна връзка. Трите основни компонента на виртуалната реалност са т.нар. I3 – Immersion (имерсия), Interaction (взаимодействие) и Imagination (въображение), разказа Димо Чотров в лекцията си „UI и взаимодействие във виртуална реалност”.
Имерсията представлява степента на потапяне, или колко на брой сетива на човека стимулира системата за виртуална реалност. „Човек има 5 сетива и вече е възможно да се стимулират всичките, включително и това за вкуса”, посочи Чотров.
Вторият компонент е взаимодействието, или доколко ние хората имаме възможност да взаимодействаме с виртуалната среда. „За да бъде ефективна виртуалната среда, системата трябва да ни предостави възможност да искаме да взаимодействаме с нея”, поясни той.
И третият компонент е въображението – доколко средата може да обвърже нещата във виртуалната реалност и човекът да ги възприема.
Днес съществуват много устройства за взаимодействие, включително гривни, ръкавици, т.нар. кинект устройства, различни други контролери за ръка, както и възможности за цялостно проследяване на движението на хората. Основната цел е постигане на проприоцепсия, т.е взаимодействие по интуитивен и естествен начин. „Засега обаче такова взаимодействие все още не може да се стимулира”, коментира Димо Чотров.
Потребителският интерфейс (UI) е част от средата за виртуална реалност, като съществуват няколко варианта за неговото разполагане. Единият от тях е „Heads Up Display”, който обаче не е добро решение, защото скрива сцената и влиза в конфликт с обектите от нея. Затова за предпочитане са вариантите „World-bound” и „User-bound”, които представляват Diegetic UI, както и вариантът със системни менюта.
Едно от ограниченията при потребителския интерфейс във виртуалната реалност е зрителното поле, обясни още Димо Чотров. Разработките сочат, че UI трябва да се разположи на разстояние около 1 м. Важна е също така и областта на разполагане на съдържанието.
В същото време важен елемент, на който трябва да се обърне специално внимание, е разполагането на текст в UI. „Според статистиката, около 95% от хората не могат да четат текст в потребителския интерфейс за VR, затова текстът в UI трябва да се избягва”, обясни Димо Чотров. „Човек много по-лесно разпознава икони и затова е по-добре да се разполагат такива елементи вместо текст”, допълни той.
Другите техники за взаимодействие включват „Ray/Cone-casting”, „Go-Go Hand”, „World in Miniature” и „Occlusion”, а начините за привличане на внимание се свеждат до реагиране на действие на потребителя, анимации и звук, поясни VR експертът.
Като цяло днес повечето от интерфейсите са 2D, макар че съществуват и триизмерни (3D) интерфейси, каза в заключение Димо Чотров.
