Идеята за налагането на специален данък върху роботите не е нова. Бизнесмени, икономисти, технически специалисти и потребители са силно разделени по въпроса трябва ли да има налог за новото поколение „работници”. Поддръжниците на идеята за данъка твърдят, че това си е труд и трябва да се таксува така, както има данъци за работещите хора. Противниците пък настояват, че налогът ще спъне прогреса.
Идеята за въвеждането на данък върху роботите, изненадващо или не, бе лансирана силно от Бил Гейтс, едно от знаковите лица в индустрията на високите технологии. През 2017 година в интервю пред изданието „Кварц” той коментира, че въвеждането на подобен данък е начин да се контролира темпото, с което роботите изместват хората от работните места.
В опровержение на тезата на Гейтс Лорънс Съмърс, бивш икономически съветник на президента Барак Обама и бивш президент на Харвард, нарече предложението „дълбоко заблудено”. Преди броени дни на конференцията EmTech Next темата отново нажежи страстите.
За данъка
Ако ние не облагаме с данък машините, тъй като понастоящем облагаме човешкия труд, всъщност силно субсидираме роботите, казва Райън Абът, професор по право и здравни науки в Университета в Съри, Великобритания. Ако автоматизацията е по-ефективна от човешкия труд, твърди Абът, нека да позволим на предприятията да решават да използват повече роботи на базата на ефективността, а не на данъчните спестявания, които благоприятстват машините спрямо хората.
Сред поддръжниците на тезата за данъка често се споменава и аргументът, че „заплахата, че роботите ще отнемат работните места на хората, е преувеличена”, отбелязва MIT Technology Review.
Против данъка
Мнозинството от хората, работещи в сферата на високите технологии, са противници на идеята за данък върху роботите. Около 70% от присъстващите на конференцията EmTech Next не подкрепят подобен налог.
Според тях, роботите ще отърват хората от досадните, тежки и тягостни задължения, за да им позволят да се заемат с дейности, които са по-креативни и по същество приятни за работене.
Техническият прогрес не бива да бъде спъван или забавян чрез лостове като данъците, категорични са противниците на идеята.
Кой как използва автоматиката
Малцина в този дебат поставят истинския въпрос: дали роботите са „заплаха” за хората зависи от това кой ги притежава, съответно как ги използва.
Един показателен паралел за използването на автоматизацията по два коренно различни начина е приложението им в складовете на големи търговски складове: тези на Amazon и на Ocado.
В складовете на Amazon компютърни алгоритми „наблюдават” работата на хората, които пакетират стоките. Ако даден служител не се справя с нормите – а нормите се вдигат през няколко седмици – системата генерира предупреждение и може дори да уволни служителя, като просто прекрати договора му.
Някои служители в тези складове споделят, че се притесняват дори да отидат до тоалетна, защото това ще намали обена на свършената работа и може да се отрази на оценката, която алгоритъмът ще им даде.
В складовете на Ocado изваждането на поръчаните стоки, извеждането им от склада, изписването се вършат само от роботи. Човекът се намесва едва в последните два етапа – подготовката на пратките и доставянето им.
Във фирмата са убедени, че и доставянето може да се случва автоматизирано – чрез безпилотни коли и дронове – ала тук роля има психологическият фактор: получателите на пратките очакват пред тях да се изправи жив човек-куриер, който да им подаде с усмивка очаквания пакет. Затова този елемент от автоматизацията е оставен за по-късен етап.
Гигантска заплаха от нано-машини
И докато споровете продължават да горят около темата за въздействието на днешните робо-технологии върху работните места, голямата „опасност” може би се крие в нещо съвсем мъничко: нано-роботите.
Един пример е молекулярното производство. Идеята е, че един ден ще бъде възможно да се построи почти всичко само с помощта на мини-роботи с нано-размери. Те ще могат да подреждат атомите, за да създават всякакви вещи и устройства. Тук учените изразяват тревога, че това наистина може да унищожи твърде голям брой работни места.
Категорично ЗА подобен данък !
В противен случай няма да купуваме неща, произведени от роботи.
Въвеждането на роботи в производството НЕ Е никакъв прогрес. То не се прави , за да бъде облекчен човекът, а се прави от чиста алчност, за да се спестят парите от заплати и осигуровки.
Роботът няма нужда от почивка, не излиза в отпуск, не се изморява и не кръшка от работа.
За типовия среден алчен бизнесмен , роботът е идеалният работник. Освен това роботът не протестира, не изисква безопасни условия на труд, не излиза в пенсия и не мрънка за по-висока заплата. Как да не замениш всички хора с роботи?
Тази идея особено много се нрави на масовия IT специалист, компютърджия или геймър.
Но мнението на професионалните аутисти – IT работници не бива да е меродавно.
Огромна част от компютърджиите, геймърите и техническите специалисти са **************. Те боготворят технологията и мразят хората.
Мразят и жените, особено тези с типично женско мислене.
Думата робот е твърде размита!!! Всяка механизация може да се нарече роботизация, а може и да не се нарича така. В известен смисъл може да се каже, че примерно притежавайки трактор ти имаш робот заместващ много волове впрегнати заедно.
Това е абсолютна тъпня и ПР акция. Ако наистина искат да взимат от богатите корпорации и да раздават на бедните си има много лесен начин – данък оборот, ама кой знае защо точно от него навсякъде бягат като дявол от тамян
против!