Могат ли хората да се отърват от болката с CRISPR

Техника за генно „редактиране” може да изключи усещането за болка (снимка: CCO Public Domain)

Младо пакистанско момче умира през 2006 година, след като приятел го предизвиква да скочи от висок покрив. Детето знае, че няма да го заболи. То, подобно на хората от семейството си, има рядко генетично разстройство – мутация, при която е елиминиран генът SCN9A, отговорен за усещането за болка.

Момчето е само на 14 години. Към онзи момент то е известен уличен изпълнител, популярен с опасните си номера – прорязва ръцете си с ножове, ходи по огън, разказва историята MIT Technology Review.

Случаят с пакистанското момче с рядко генетично разстройство вълнува учените от 2006 г. Всички те се интересуват от неговата мутация, защото момчето е способно да усеща топлина и студ, както и текстурата на предметите, но никога не изпитва болка. Идеално, нали?

Генно редактиране

Сега обаче тази история се чете в нова светлина. Учените вече експериментират с техниката за генно „редактиране” CRISPR. Надеждата е, че може да се намери начин да се премахне усещането за болка у хора, страдащи от заболявания, свързани с постоянно страдание – диабет, рак или последствия от автомобилни инциденти – без пристрастяващите ефекти на опиоидите.

Новият подход за премахване на болката, имитиращ рядката генна мутация на пакистанското момче, е демонстриран върху мишки в лабораторията на Прашант Мали от Калифорнийския университет в Сан Диего. Изследването е ръководено от Ана Морено, която в момента е изпълнителен директор на новостартираща компания „Navega Therapeutics” – фирма за разработване на CRISPR лечение  за болка.

Разработката е на ход. Идеята е да се инжектира гръбначномозъчна течност с частици, носещи модифицирана версия на CRISPR, предназначена да прекъсне сигналите за болка.

„Лечението на болката” ще е добре дошло за огромен брой хора по света, които стадат от постоянни болки.

Намиране на гена на болката

Споровете за новото поколение лечение на болка започват, когато учените разбират, че в тялото има ген, наречен SCN9A, който прави молекула, присъстваща в нервите (наречена Nav1.7), която пък е ключов фактор в предаването на сигнала за болка към мозъка. Някои мутации в този ген правят хората по-чувствителни към болка. Пакистанското момче е член на семейство с мутация, която деактивира SCN9A.

Да могат да „изключват” този ген в определени ситуации – това е мечта за всички лекари. Някои фармацевтични компании се фокусират върху „силно таргетирани” лекарства, които да блокират Nav1.7.

Сега обаче технологията CRISPR дава ново обещание за по-ефективно справяне с тази задача.

„Данните [от опитите с животни] предполагат, че пак ще можете да усещате паренето на горещия чайник, но болката може да бъде значително намалена”, казва Джон Ууд от University College London. Той нарича използването на CRISPR за лечение на болката „голям напредък”.

Остават въпроси

Разбира се, това постижение ще дойде в комплект с някои недостатъци. Хората с подобна мутация имат ограничено обоняние и без наличието на болка не знаят кога са наранени. Редица членове на пакистанското семейство са били полу-куци, защото не са усещали нараняванията по крайниците си, и са били с накълцан език от многобройните прехапвания, които не са усещали.

Отворени остават много въпроси около CRISPR лечението на болката, като например колко дълго ще продължи ефектът на обезболяване и как ще се отрази на отдавна наличните болежки. Не на последно място остава и питането кой ще заплаща за подобно лечение, защото то не е никак евтино – от порядъка на 2,1 милиона долара.

Супер-войници

Без съмнение новата тактика за контрол на болката вероятно привлича най-голям интерес от страна на военните. Те разглеждат с особен интерес технологиите, които биха позволили на войниците да продължат да действат на бойното поле, без да страдат от нараняванията си.

Според Питър Мъри от Центъра по медицински изследвания при армията на САЩ въпросът е: „Можем ли да създадем аналгетик, който да лекува силна, посттравматична болка, която да не пречи на познанието или двигателния контрол?”.

Това, за което той говори, е отдавнашна мечта на всички военни по света – да създадат супер-войници които не чувстват болка. Звучи като извадка от филм. Това, според някои, ще е „по-страшно от ядрена бомба”.

Мечтата на военните обаче не спира дотук. Освен да се редактира усещането за болка, би било идеално при супер-войниците да се редактира и усещането за страх, както и да се редуцира нуждата от сън – да се намали, например, на 4 или 5 часа.