Аутсорсингът е двигател за развитието на средната класа

„От почти изцяло ценово ориентирана индустрия, ние се превърнахме в сектор, който създава висока добавена стойност”, заяви Илия Кръстев, председател на Управителния съвет на Българската аутсорсинг асоциация (снимка: АИБЕСТ)

Размерът на аутсорсинг сектора в България възлиза на 2,4 млрд. евро за 2018 г. Това показват данните от годишния доклад за развитието на индустрията на Българската аутсорсинг асоциация.

За миналата година индустрията формира 5,2% от годишния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната, в сравнение с 4,8% през 2017 г. Резултатите на индустрията на изнесените услуги за 2018 г. са по-добри от очакваните, сочи анализът.

Оперативните приходи нарастват с 19,5% вместо прогнозираните в миналогодишното издание 15,8%. При запазване на тази положителна тенденция, се очаква до 2022 г. приходите в сектора да се удвоят до 4,8 млрд. евро, а относителният дял на аутсорсинга в БВП да достигне 9,2%.

Анализът е изготвен от SeeNews и включва данни за 583 български компании, занимаващи се с аутсорсинг на бизнес процеси (BPO) и ИТ аутсорсинг (ITO) през 2018 година. Съотношението между двете подразделения на изнесените услуги е почти изравнено, с лек превес на ITO (само 3 компании повече).

Аутсорсинг секторът формира 2% от пазара на труда в България. В него са заети повече от 73 600 души към края на 2018 г. (над 9% ръст за последната година). Прогнозите са към 2022 г. броят им да превиши 80 хил. души.

Същевременно, индустрията генерира 8,5% от всички разходи за заплати в икономиката през 2018 г. Това показва, че заплатите в сектора са в пъти по-високи от средната за страната. Компаниите от бранша правят и 7% от всички разходи за социално осигуряване в националната икономика през годината.

Анализът откроява като тенденция двойния ръст в броя на опериращите у нас Центрове за споделени услуги (SSC) през последната година. Това  е подсекторът, в който са ангажирани 1/5 от всички служители в индустрията. Заетостта в този тип компании се е увеличила с близо 25%.

Заради мащаба на SSC и висококвалифицираните услуги, които се извършват в България за компаниите-майки, този подсектор формира и най-големия принос към държавата по отношение на изплатени работни заплати и осигуровки като абсолютна тежест.

„От 2012 г., когато създадохме Българска аутсорсинг асоциация, досега станахме свидетели на значими трансформации в сектора. От почти изцяло ценово ориентирана индустрия, ние се превърнахме в сектор, който създава висока добавена стойност чрез иновации, разработване на технологични продукти, модерни бизнес услуги и решения”, каза Илия Кръстев, председател на Управителния съвет на Асоциацията и изпълнителен директор на A Data Pro.

По неговите думи, сериозният социален и икономически отпечатък на сектора е двигател за развитието на новата средна класа на България. Аутсорсингът е сред секторите, които задържат младите хора тук и им и дават възможност за развитие в страната.

„Думата аутсорсинг като описание на бизнеса ни, започна да лимитира смисъла на онова, което правим и стратегията ни за развитие. За да продължим да растем и да привличаме правилните умове и точните партньори в България и отвъд границите й, е време за препозициониране на целия сектор. Като логично продължение на това е и новото име на нашата асоциация, което беше гласувано наскоро от членовете й – АИБЕСТ – Асоциация за иновации, бизнес услуги и технологии”, посочи Кръстев.

През последните години индустрията на изнесените услуги продължава с регионалната си експанзия. Най-големите хъбове за аутсорсинг остават големите градове с университети, като се наблюдава тенденция за изнасяне на дейността извън столицата. София, Пловдив и Варна са трите най-големи центрове, но Велико Търново и Бургас също привличат все повече нови компании.

Коментари по темата: „Аутсорсингът е двигател за развитието на средната класа”

добавете коментар...

  1. Фофу

    Брех Българин, брех умник. Ами кажи го на всички тия които все пак са останали в Бг. само заради по-добрата заплата спрямо секторите за които ти говориш БАН, МАН и Мрънкалан.

    Ходи ти да работиш в БАН за под 700 лв. И едно време когИ бЕЕме тези институти обслужваха цовецките програми и пак всичко се даваше на ишлеме от другарите от изток.

    И между другото персонала на БАН които са по “в час”, т.е. все още са с всичкия си и наистина поразбирват материята по която са наети също заработват от допълнително от аутсорснати проекти по конкретните си специалности.

  2. Българин

    Аутсорсингът е вреден за България. Затворихме научните центрове, спряхме парите на БАН. И всичко това го заменихме с наети под наем фабрики за евтина работна ръка на западните корпорации. Това даже не трябва да се брои като износ за българската икономика. Някой ти докарва материали, използва те да ги сглобиш и после си ги взема без почти никаква добавена стойност за икономиката ни.

  3. :o)

    Само че тази средна класа се вози на същия скапан транспорт, кара по същите скапани пътища, в опасност е от шофьори с таратайки по 500лв , използват същото фалирало здравеопазване, ядат същите гадни храни от магазините и разчитат на същата пробита съдебна система 🙂

    С две думи йебем ти средната класа…

  4. :)

    Да,да. За това в световен мащам фирми започнаха да инсорсват обратно ИТ кадри. При аутсорсинга, качеството на услугите пада заедно с парите давани за ИТ.

  5. малиии

    Собствено производство трябва а не работа на ишлеме. И като се появи по евтина алтернатива от тука ще ни бият шута.

Коментар