Автоматизацията е един от ключовите фактори за успеха на вертикалните ферми: от това зависи дали ще са печеливши или губещи, казва Джеймс Матюс, главен изпълнителен директор на Ocado Technology
(снимка: Мария Малцева / TechNews.bg)
Ако има място на света, където е сбъдната мечтата роботите да слугуват на хората и да ги отървават от всичките досадни задължения, това са складовете на Ocado Technology. Станала известна като фирма за търговия на дребно с бързооборотни стоки (храни и напитки), Ocado е собственик на няколко огромни склада – гигантски халета с няколко етажа – пълни с консерви, буркани, картонени кутии, пликчета, пакетчета и всякакви други опаковки с храни и питиета. Но в един от тях, за разлика от складовете на други известни фирми от този бранш, няма „склададжии”. Досадната им работа се върши от роботи. Те се движат из склада със скорост 14,4 км/ч., бързо взимат стоката и я изнасят – и едва тогава тя попада в ръцете на хора, които я опаковат и доставят на купувачите.
Тази ултра-роботизирана-автоматизирана среда се управлява от сложен софтуер, голяма част от който се пише в София. У нас се намира едно от петте поделения на Ocado Technology – самостоятелна организация, в която е „изнесена” работата по роботиката и автоматиката в Ocado. Технологичната дивизия вече обслужва не само складовете на Ocado, но също така продава софтуера и на други фирми, които имат огромни складове с размери на халета и продават хранителни стоки на дребно.
През последните месеци обаче не само веригите за търговия с хранителни стоки на дребно интересуват иновативната технологична фирма за складова роботика. Нейните средства за автоматизация и роботизация могат да са полезни и в други области, в които – по един или друг начин – става дума отново за подреждане и динамично пренареждане на големи пространства за съхранение на различни стоки.
Вертикални ферми
Една от областите, в която Ocado наскоро реши да навлезе, са вертикалните ферми. Това е индустрия, която е „съседна” на управлението на хранителните стоки, казва Джеймс Матюс, главен изпълнителен директор на Ocado Technology. „Ние боравим с храни, което в включва и пресни плодове и зеленчуци от ферми. А при фермите има голяма нужда от автоматизация на процесите”, обяснява шефът. Нещо повече – автоматизацията е един от ключовите фактори за успеха на вертикалните ферми: от това зависи дали ще са печеливши или губещи.
През пролетта и лятото на тази година Ocado Technology направи две инвестиции в бизнеси с вертикални ферми. Единият е съвместно предприятие с 80 Acres – фирма за вертикални ферми в САЩ, и Priva – холандска фирма, която осигурява технологии за климатичен контрол. Освен това Ocado е закупила над 50% дял в Jones Food – вертикална ферма, която отглежда 420 тона босилек, магданоз и кориандър годишно в подредени тави под 12 км LED осветление в склад в Скунторп.
снимка: Ocado Technology
Вертикалните ферми се разглеждат като важно решение за регионите, в които производството и доставката на плодове и зеленчуци са предизвикателство – например пустинни райони като Дубай или пък многомилионни гъсто населени градове, където самото транспортиране на хранителни продукти е бавно и скъпо – например Токио. Тъй като човешкият труд е едно от най-големите разходни пера в този бизнес, автоматиката е решаваща за оцеляването на фермите.
Логистика
Големите транспортни центрове, където се местят и подреждат огромни блокове със стоки, също са обект на интерес за Ocado Technology. На първо място сред този тип системи са пристанищата. Управлението на контейнери, товаренето им на корабите, бързото „обработване” на пратките до голяма степен приличат на бързото редене на складовете за хранителни стоки.
Товарните ЖП превози също попадат в радара на интерес на Ocado Technology.
Изненадващо или не, фирмата говори и за автомобилни паркинги. Паркирането в градските центрове е един от големите проблеми на много мегаполиси, а една от съвременните концепции за решаването му предполага изграждане на многоетажни подземни структури, в които роботи прибират и вадят автомобилите от „боксове” подобно на стоки от добре подредени сейфове.
Съвсем естествено е за нас да се оглеждаме за възможности за развитие в „сродните” нам индустрии, казва Джеймс Матюс по този повод.
Перспективи за София
Всичко това обещава доста интересни занимания за софийския екип на Ocado Technology. В момента в него работят 103 човека. Тяхната задача е създаването на софтуера, който управлява роботите, боравещи със стоки в складовете на Ocado.
Макар че основният офис изглежда подобно на работните пространства на други софтуерни фирми – с множество бюра с компютри, приятен кът за почивка и място за хранене – тук има и един етаж със специална зона за тестване на роботите. Машините са в реални размери, обитаващи мини-версия на склад. Всеки нов програмен компонент първо се тества там, за да се прецени функционалността му, и едва тогава да се вгради в големия софтуер Ocado Smart Platform.
С постепенното разгръщане на технологичната фирма в „сродни” индустрии, като например вертикалните ферми, задачите пред софтуеристите в София стават все по-предизвикателни. „В тези ферми има нужда от много автоматизация и роботизация”, казва Матюс. В една вертикална ферма автоматично се включва и настройва осветлението, сензори и датчици подават данни, на база на които се дозират торовете в хранителната смес, контролира се потокът на хранителната среда и т.н.
снимка: Ocado Technology
Критична обаче е „човешката ръка” – много от процесите се обслужват от хора, например засаждането и брането. Те обаче трябва да бъдат заменени от автомати, ако фермите искат да излязат на печалба. Това означава, че се търсят роботи, които могат да садят, да поддържат растителност и да берат – зеленолистни зеленчуци, билки, дребни плодове като ягоди или чери-домати.
Обичайно задачите, които програмистите извършват в софийския офис на Ocado Technology, наподобяват игра или пъзел, казва Матюс. Те не получават възложения във вид на поръчка да се напише даден код; вместо това получават покана да решат даден проблем. Това провокира цялата изобретателност, която младите мозъци могат да генерират. Често работата им прилича на експериментирането в лаборатория на учените, където се правят опити смело и дръзко.
Топ-предизвикателство: машинно зрение
Една от най-сложните задачи, които екипът се бори да реши в момента, е усъвършенстването на машинното зрение. Въпреки всички фанфари и хвалебствия по адрес на изкуствения интелект, да създадеш компютър, който разпознава стоките в даден склад, не е никак лесно.
„Роботиката не е нещо ново, тя съществува от десетилетия. Но ако в един автомобилен завод, например, един робот-монтажист работи с еднотипни, стандартизирани компоненти при монтажа на колата, при нас не е така – в един склад има хиляди разнородни обекти”, обяснява Матюс. Всеки от над 55-те хиляди хранителни продукти изглежда различно. Опаковките са шарени, етикетите – различни, шрифтовете – всевъзможни; формите на опаковките са най-разнообразни, а самите производители постоянно ги променят в стремежа да ги направят по-лесни за отваряне, по-леки, по-удобни, по-екологични. „В една кошница с различни хранителни стоки това, което виждате вие, са буркани и шишета, които е лесно да хванете с ръка – ала за окото на компютъра това е купчина цветни пиксели. Ние трябва да го научим да разпознава кое какво е”, казва Матюс.
По-нататък предизвикателството ще е роботът да съумява да хваща всяка опаковка достатъчно здраво, за да не я изпусне, достатъчно бързо, за да не бави поръчката, и достатъчно леко, за да не я смаже.
