Контактна леща с допълнена реалност дава суперсили

В контактните лещи на Mojo е вградена технология за допълнена реалност
(снимка: Mojo Vision)

Контактна леща за очи с подобрена реалност – това е създала Mojo Vision. На пръв поглед лещата е съвсем обикновена. След кратко носене обаче човек забелязва, че в дясната половина на зрителното поле пред него „виси” прогноза за времето, отгоре – информация за трафика по близките улици и евентуалните маршрути, а отгоре – календар и списък със задачи.

Новата леща може да се окаже спасение за хиляди хора по света с увредено зрение, но също така може да е безценен помощник на пожарникари, спасители и др. Докато много фирми по света все още се опитват да вградят технологиите за допълнена и виртуална реалност (AR/VR) в очила и хедсети, в Mojo са решили да „прескочат” този етап. Те вграждат AR директно в контактните лещи. Така човек придобива „суперсили” подобно на анимационните герои, които виждат повече от физическия свят пред себе си.

Компанията-създател на лещата с вградена допълнена реалност съществува официално от около 2015 г., но нейната дейност се базира на разработки от 2008 г. насам. Доскоро тя работеше в „стелт” режим, а сега е склонна да се показва пред света, след като привлече и значително финансиране от различни инвестиционни фондове.

Въпреки че пред Mojo все още има доста предизвикателства, компанията твърди, че вече е измислила частите на своя гениален продукт, който на пръв поглед може да звучи малко като от научната фантастика. „Наистина сме уверени, че това работи”, казва пред Fast Company вицепрезидентът за продукта и маркетинга Стив Синклер, който преди това е прекарал седем години в Apple, занимавайки се с планиране на продукти от линията iPhone. „Излязохме от стелт-режима, защото виждаме всички части вече работещи в готов продукт, който прави всичко, което искаме”.

Кофти зрение, супер идея

Mojo Vision е родена от идеите на двама мъже, и двамата ветерани от Силициевата долина, които споделят интерес към технологиите за зрение. Не е изненадващо, че и двамата имат проблеми със зрението.

Съоснователят и изпълнителен директор Дрю Перкинс преди това е основал компанията за оптични мрежи Infinera. Освен това е създал и продал няколко други компании, сред които една за архитектури на кабелни мрежи. През 2012 г. му откриват катаракта. Хирургията донякъде решава въпроса, поне що се касае до близкото и далечното зрително поле, но на средно разстояние той не вижда добре. Това го е накарало да мисли доста за технологиите за зрението.

Майкъл Дийринг пък е бивш старши инженер на Sun Microsystems. Преди да напусне Sun през 2001 г., Deering си изгражда репутация на експерт по изкуствен интелект, компютърно зрение, 3D графика и виртуална реалност. И той също има лошо зрение. Прекарал е десетилетие в разработване на микродисплей – или в контактна леща, или имплантиран в окото – върху ретината. Тази негова работа е в основата на специалната леща с допълнена реалност.

Как работи

В супер-лещата има вграден микроскопичен проектор – с размер на зрънце пясък. Този проектор е натикал 70 000 пиксела в квадратче със страна, по-малка от половин милиметър. С подобен малък размер окото трудно може да го „забележи”.

Устройството прожектира картина директно върху ретината на окото. Тя се излъчва върху специална зона от ретината, наречена фовея, която отговаря за разпознаването на малки обекти пред очите. Заема само 4-5% от площта на ретината, но е много богата на нервни окончания и много чувствителна.

Поради малкия размер на фовеята и малкия размер на излъчваното изображение проекторът е и много икономичен – той се нуждае от съвсем малко светлина.

Безброй приложения

Приложенията на лещата с допълнена реалност са многобройни. Едно от тях касае работата на пожарникарите. Те могат да носят такива лещи и по време на пожар да получават ценна информация – например за разположението на помещенията в горящата сграда, за позицията на колегите-пожарникари в нея, за количеството оставащ кислород в бутилката и др.

По този проект Mojo работи съвместно с Motorola. Целта е специалната леща да стане част от локална комуникационна мрежа, чрез която пожарникарите общуват по време на акция. Това означава ценна информация да се предава в реално време между тях – например сигнал за изтегляне от горящия обект.

Технологията може да има подобни приложения и във военното дело. В бизнеса лещата може да има също многобройни ползи – например рецепционистите на хотелите биха могли да посрещат своите гости, гледайки ги в очите, докато през това време виждат имената им, за да използват правилното обръщение за всекиго.

Но едно от най-ценните приложения на технологията ще бъде в медицината. Двамата създатели на лещата продължават да мечтаят тя да реши проблемите им със зрението – и тези на хиляди хора по света. Според СЗО, с увредено зрение са 285 милиона души на планетата.

Тези лещи биха могли да се използват от хора с различни видове дегенерация на ретината – чувствителния към светлина слой в задната част на окото – и от хора, които имат пребиопия (обичайната загуба на способността за фокусиране върху малки обекти, които се развива с процеса на стареене на организма).

Лещите Mojo могат, например, да разпознаят текста на пътен знак в далечината и да го показват ясно на водача. Те могат да увеличават обекти или да ги проектират върху частта от ретината на човека, която все още може да „вижда” добре. Лещите биха помогнали на хората да откриват предмети, увеличавайки контраста между нюансите или цветовете на обектите.

За много хора с увредено зрение това може да се окаже технология, която променя живота радикално. Но за да се случи промяната, очните лекари трябва първо да дефинират какво е нужно да се „коригира” в зрението на всеки отделен пациент. Тогава за всекиго ще се изработва леща с вграден проектор, която прави нужното, за да възвърне способността му да вижда – някои лещи ще наслагват контурни очертания за обектите, които човекът не вижда добре, други ще подсилват контраста, трети ще препроектират образи от определени диапазони разстояние и т.н.

С други думи, технологията има потенциала реално да промени из основи бизнеса на оптичните системи за лечение на очни заболявания.