Днес все повече хора са готови да се откажат от голямото възнаграждение в полза на нормален живот
(снимка: CC0 Public Domain)
В немалко индустрии работното време на хората все по-често се планира от софтуерни системи. Това се случва в големите вериги за търговия на дребно, хотелиерството и ресторантьорството и др.
Алгоритмите анализират сезонните модели на търсенето и потребителското поведение, а после на тази база подреждат смените на работниците. Оказва се обаче, че макар да са удобни за работодателите, тези софтуерни решения често пъти „смазват” работещите хора, като ги лишават от гъвкавост и „изцеждат” силите им.
Системите за автоматизирано изготвяне на графиците управляват все по-голямо количество работна сила. В малката фирма с неколцина работници може относително лесно да се разменят смени и да се предоговарят условията за ваканции, отпуски и работно време, но при големите организации напасването е сложно и затова мениджърите на драго сърце възлагат тази задача на компютърния „разум”.
Работодателите обичайно са щастливи от внедряването на подобен софтуер. Освен, че графиците се изготвят автоматизирано, системата поема грижата за проследяване на работното време и дейността на служителите, което води до намаляване на разходите и увеличаване на рентабилността.
Личният живот няма значение
Оказва се, че в много случаи системите за планиране на графиците са безпощадни към служителите. Докато една система за разпределяне на работното време определя графика на служителите, работникът няма възможност да планира дейностите си, да речем, за следващата седмица, споделя Кайл, бивш служител на компанията Target пред изданието Motherboard.
В подобна среда Кайл не може да предвиди извънработните си дейности – обучение, среща с приятели, вечеря със семейството. „Що се отнася до социалния живот, всичките ми дейности станаха спонтанни”, признава той. Тоест – личният живот бива сведен до „ако остане време” и „когато остане време”.
„Живея на три часа от [дома на семейството ми] и мога да се връщам у дома само през уикендите. Миналия семестър съм ги виждал само три пъти”, казва Калън – студент, работещ в Starbucks.
Изследванията на психолозите показват, че неправилните практики за планиране на графика са пряко свързани с проблеми като по-лошо качество на съня и по-високи нива на депресия. Това се отнася дори за работниците на пълен работен ден, които получават редица бонуси и обезщетения. За работниците на непълно работно време пък това може да повлияе на живота по още по-тревожни начини.
Бизнесът с алгоритмите
Компаниите, разработващи софтуери за управление на работното време, в момента процъфтяват. Приходите в този сектор се изчисляват на 250 милиона долара за 2019 г. и по прогноза ще достигнат 530 милиона долара през 2024 година.
Всички разработчици на този род приложения се стараят да вградят в софтуера си възможно най-много изкуствен разум, за да могат програмите да се държат като истински, съобразителен и отзивчив мениджър.
Въпреки това повечето системи не са способни да вземат предвид неща, които само човешкият разсъдък може да съобрази. Когато планира график за седмицата, „софтуерът не разглежда останалите 51 седмици от годината и не се интересува, че не сте виждали семейството си вече няколко месеца поред”, казва Кайл. „Човек, който отговаря за планирането, може да се съобрази с това”.
Нещо повече, в много случаи софтуерът задължава работниците да гарантират 7-дневна „отворена наличност” – често срещан аспект на трудовите договори в сферата на услугите. Това означава, че служителят трябва да е в готовност да отиде на работа и извън планираното време, при повикване.
Тази функция е предмет на статия от 2014 г. в Ню Йорк Таймс, в която подробно се описва как планирането на работното време чрез алгоритми превръща живота на един работник в Starbucks в сложен „балет”, където е страшно трудно съчетаването на работата с грижите за децата у дома при изненадващо изникващите смени „на повикване” в същия ден или отпадането на смяна по средата на времетраенето й.
Тези практики по-рано бяха ограничени само до специфични отрасли като спешното здравеопазване. След рецесията преди десетилетие обаче те намериха място и в много други области, поради увеличението на броя работниците, готови да работят евтино и по всяко време.
Отговорността – горещ картоф
Софтуерът за планиране работи чрез кръстосана проверка на наличността на служителите спрямо бизнес-потребностите. След това системата създава график за всеки служител, който е прецизно настроен до минутата, като времето за почивка е предварително определено, за да се увеличи максимално производителността.
Компаниите, разработващи софтуер, и техните потребители прехвърлят помежду си отговорността за интензивните графици, липсата на гъвкавост и несъобразяването с нуждата от личен живот.
„Популистката гледна точка е, че планирането е зло, тъй като проектира натоварени графици за служителите”, казва Чарли ДеУит, вицепрезидент по бизнес развитие на Kronos, пред Buzzfeed News. „Фактът е, че това е алгоритъм. Той прави всичко, което искате”.
Гледната точка на ДеУит е ясна: работодателите са тези, които са отговорни за доброто състояние на своите служители. Те биха могли агресивно да управляват своите служители без софтуер и обратното – лесно биха могли да приложат програмните инструменти за удобно, гъвкаво и справедливо разпределение на натоварването.
Потребителските организации пък настояват, че софтуерът е този, който решава. Алгоритмите на практика са „черна кутия”, клиентите няма как да знаят какви съображения са вградени в полза на работниците, ако изобщо има такива.
Удобно излизане от ситуацията
В крайна сметка никоя голяма софтуерна компания не е подлагала своите алгоритми на външен одит, за да идентифицира евентуални проблеми. Твърдението, че няма как да се контролира начинът, по който клиентите използват продукта, е удобно излизане от ситуацията.
Днес все повече хора са готови да се откажат от голямото възнаграждение в полза на нормален живот, в който имат предвидимост и достатъчно лично пространство – време за семейството, за почивка, за учение. За работодателите е важно да намерят начин да „очовечат” планирането на графиците, ако това се извършва автоматизирано от софтуер.
Самите компании, разработващи подобни алгоритми, днес имат възможност да вградят изкуствен разум в своите системи, за да направят така, че да зачитат достойнството на работещия човек и да го предпазят от психологическите вреди на интензивните графици, несъобразени с личното пространство. Това не е каприз, а е стъпка в полза на самите клиенти.