Мощностите за генериране на енергия от възобновяеми източници се разширяваха непрекъснато от 2003 г. до 2018 г. Но миналата година правителствата в почти всички страни от азиатския регион започнаха да намаляват субсидиите за развитие на ВЕИ индустрия. В резултат на това „зелените” мощности претърпяха спад за първи път от 17 години насам.
Според доклад на Международната агенция за възобновяема енергия, на който се позавана Nikkei, през 2019 г. в световен мащаб са добавени 176 GW възобновяеми мощности (спад от 2%), от които 97,68 GW от слънчеви централи (-2,5%).
Основен принос за забавянето на растежа на зелените мощности има Азия. През 2019 г. регионът добави 12% по-малък капацитет за производство на възобновяеми енергия, отколкото през 2018 г. В Китай и Япония намалението беше съответно 15% и 40%. Стимулите приключиха, а инвеститорският интерес изчезна.
През всички изминали години преференциалните тарифи струваха на японските данъкоплатци 2 трилиона йени (18,6 милиарда долара). Въпреки това японското правителство планира да въведе премиални надбавки за производителите на зелена енергия над пазарните ставки. Китай, от друга страна, намали държавните субсидии за възобновяема енергия.
Тази година възобновяемата енергия ще бъде засегната още по-силно, поради пандемията от коронавирус. Това допълнително ще забави развитието на индустрията.
Датската компания Vestas, водещият световен производител на вятърни турбини, спря производството в две испански фабрики, поради огнище на коронавирус. Нейният конкурент, Siemens Gamesa Renewable Energy, прекрати работата на шест от десетте си испански централи.
В Китай през февруари степента на използване на съоръженията за производство на слънчеви панели падна до около 60%. Вярно е, че предприятията вече възобновиха работата си, но е невъзможно да се пренебрегне значението на този спад, тъй като близо 70% от световното производство на слънчеви панели се падат на Китай.
С вятърните турбини има още една трудност – инсталирането на вятърни генератори без риск е възможно само през лятото, когато вероятността от бури е минимална. Много проекти, планирани за това лято, може да се забавят до следващата година. Вложените пари са замразени и няма да донесат ползи на инвеститорите.