Австрийски физици са създали система за квантова криптография от ново поколение. Публикация в списание Nature разкрива, че технологията може да се използва не само на земята, но и в космоса, например за изграждане на защитени комуникационни канали между спътници.
Учените от Института по квантова оптика и квантова информация твърдят, че са успели по управляем начин да предадат информация, кодирана във вид на фотони, между два испански острова, отдалечени на разстояние 144 км. На следващ етап изследователите ще проведат космически тестове на технологията.
Екипът определя своята система като “непробиваема”. В нея са заложени физични принципи, нарушаването на които води до унищожаване на цялата последователност на информацията. Проекът се финансира от Европейската космическа агенция, съобщи physorg.com.
Квантовата криптография се отличава принципно от всички останали методи за защита и кодиране на данни, използвани в днешните компютри и мрежи. Макар и методите за защита да се базират на математически процедури и схеми, които е трудно да бъдат разгадани, все пак са възможни пробиви с цената на много изразходвано време.
Системите, защитени с квантова криптография, използват базови принципи на физичните квантови закони, които е невъзможно да бъдат заобиколени или подменени, поради уникалната им природа. Подобни методи за защита разработиха още преди 25 години Чарлз Бенет от IBM и Жил Брасар от Университета на Монреал.
Всички квантови механизми се базират на известния във физиката Прицип за неопределеността на Хайзенберг, формулиран още през 1927 година. Неговата същност се състои в това, че не може да бъде прихваната квантова информация, без да бъде изкривена или разрушена.
Квантовата криптография се опира на принципа за неопределеността на поведението на квантовата система – не е възможно едновременно да се получат координатите и импулсът на частиците, нито да се измери един параметър на фотона, без да се изкриви друг, посочват австрийските учени. Това означава на практика, че системата се кодира сама. Фотоните се явяват едновременно и ключът за кодиране, и информацията.
Детекторите на фотони улавят лъчите светлина от канала за връзка и създават от тях ключ за дешифриране на предаваните данни. Ако хакер се опита да прихване ключа, той ще трябва да улови конкретни фотони с конкретна поляризация. Но дори и в този случай, самата последователност на фотоните ще бъде нарушена и кодираната информация пак няма да попадне в ръцете на хакера.
Супер интересно. Сега хакерите ще трябва да научат как, аджаба, се движат електроните и къде точно се намират те.