Около 125 милиона електрически автомобила ще се движат по пътищата в света до 2030 г.
(снимка: CC0 Public Domain)
Вече всички са наясно, че новото поколение мобилност е базирана на данни. Дори сега, когато все още сме далеч от ерата на автономните автомобили, една кола събира стотици гигабайти данни всеки ден. В бъдеще това ще изисква изграждането на нови, индустриални центрове за данни.
Съвременният автомобил събира огромни количества данни постоянно. Бордовите компютри в него постоянно следят и записват всичко. Така например, бордовият компютър на системата за информация и развлечение събира локационни данни, както и всичко, което намери в смартфона на собственика: колко пъти по кое време с кого е говорил (включително име, телефон, контакти и евентуално снимки на хората, с които е говорено), посетени адреси с информация какво има там (например железария, бензиностанция) и т.н.
За записването на всички тези неща всеки ден се изразходват няколко гигабайта място за съхранение. Ако някой успее да разглоби колата си и изтръгне бордовия компютър на развлекателната система, ще открие, че тя работи с терабайтов харддиск. А бордовите компютри в колата са много!
Всички тези данни безспорно интересуват производителите, които се вълнуват как да подобрят „преживяването” в моделите, предлагани на пазара. Но събирането на данни от толкова много коли предполага всяка компания да разполага с колосални центрове за данни, където да обработва зетабайти данни. Нещата обаче не спират дотук.
Електромобили…
Новото поколение електрически автомобили дават обещание човечеството да успее да намали своите вредни емисии и да опази климата на планетата. Натискът за преминаване към електромобили става все по-голям. Някои градове по света вече обявиха, че продажбата на нови бензинови и дизелови коли ще бъде забранена от 2030 година или някъде около това време.
Самите производители също напират. Електрическите им модели стават все по-многобройни. Фолксваген, която преживя тежко скандала „дизелгейт” (установи се, че системата за управление на вредните емисии на автомобила лъже датчиците при провеждане на тестове), взе решение да загърби изцяло двигателя с вътрешно горене и да предлага само електрически модели. За фирмата това се оказа единствено възможно решение за оцеляване.
Международната агенция по енергетика прогнозира, че около 125 милиона електрически автомобила ще се движат по пътищата в световен мащаб до 2030 г. Електромобилите обаче изискват много повече мониторинг от своите събратя с ДВГ. Всичко в тях е оборудвано със сензори и датчици. Всяко събитие се записва.
Това означава, че много по-големи обеми данни ще трябва да се „сдъвкват” от центровете за данни на производителите, както и на техните партньори – сервизните центрове, които обслужват локално потребителите на тези електрически возила.
…при това автономни
Засилвайки проблема, електрическите превозни средства ще стават все по-автономни. Това означава, че светът ще се нуждае от добре координирани усилия за изграждане на инфраструктура, която да поддържа движението на тези автономни превозни средства.
Центрове за данни ще са нужни за управлението на мрежите от зарядни станции, които електромобилите ще ползват. Центрове за данни ще са нужни и за обработка на данните от безжичните мрежи, необходими, за да могат автономните превозни средства да се движат по пътищата, да „комуникират” с пътните знаци, интелигентните светофари и всички други компоненти от пътната инфраструктура.
Инфраструктурата, необходима за автономните превозни средства, изисква бързи, надеждни безжични мрежи, както и множество центрове за обработка на данните, които автомобилите генерират и консумират.
Градове като Хамбург в Германия вече изграждат дигитализирани тестови трасета, отчасти за да примамят производителите да тестват автономните си превозни средства там. Това трябва да включва цял набор от оборудване: станции за бързо зареждане, подобни на традиционните бензиностанции, станции за бавно зареждане, интелигентни знаци и светофарни уредби и… центрове за данни, които да „сдъвкват” данните от всички тези компоненти.
Става дума за огромен обем данни, множество изчисления и сериозен трафик. Нека си представим за момент само ситуацията, пред която е изправен електромобил с почти изчерпана батерия: той трябва да реши коя зарядна станция да използва, за да се зареди. За целта трябва да може да знае колко станции са налични наоколо, в коя колко капацитет е наличен, коя станция се използва от друг електромобил в момента, дали не е „резервирана” за друго превозно средство, каква е цената на тока и ред други данни.
…и участващи в електро-мрежата
И ако всичко това не е достатъчно, трябва да добавим към уравнението и факта, че новото поколение електрически превозни средства се разглеждат като част от електропреносната мрежа на бъдещето. Те, със своите батерии, могат да участват в балансирането на натоварването на преносната инфраструктура.
Например, собствениците на електромобили ще могат да купуват електрическа енергия, когато цените в мрежата са ниски, и след това да продават излишната си съхранена енергия към мрежата, когато цените са високи. Нещо повече, те могат да добиват електроенергия от възобновяеми източници – например, соларен масив на покрива на дома си, да трупат този ток в акумулторната система на колата и да го продават, когато цените са най-високи. Тази концепция е известна като „превозно средство към мрежа” или накратко V2G.
С други думи, автомобилът се превръща в компонент от борсата за електроенергия. За да участват милионите автомобили в тази борса, ще са нужни отново огромни, индустриални центрове за данни, които в реално време да засрещат търсенето и предлагането на електроенергия.
Балансирането на множество източници на електроенергия и потреблението вече бе предизвикателство за енергийните оператори, предвид тенденцията да се изграждат многобройни ВЕИ мощности – вятърни паркове, соларни електроцентрали, биогенератори. Задачата се усложни многократно с популяризирането на малките, домашни ВЕИ системи – например, покривните фотоволтаици.
Сега обаче, когато милиони автомобили ще се включат в системата със своите „резервоари” за енергия, задачата става многократно по-сложна. Освен, че самите участници са много повече, поведението на системите за съхранение е по-различно от това на чистите генерации.
Всичко това означава, че нашествието на електрическите и автономните автомобили ще изисква нови, индустриални центрове за данни и то в сърцата на много индустрии. За щастие доставчиците на дигитални технологии предлагат доста различни видове и модификации центрове за данни, които могат да отговорят на всякакви специфични потребности. Готовност за новата революция на електромобилността трябва да имат и операторите на мрежи за пренос на данни.