Виртуализацията е гореща тенденция в индустрията. Компаниите търсят начин да подобрят използването, гъвкавостта и ефективността на разпределените компютърни среди. Компании като VMWare, Citrix, Microsoft, IBM, RedHat и много други предлагат решения за тази цел.
Когато говорят за виртуализация, хората обикновено имат предвид сървърната виртуализация, при която на един физически сървър се обособяват няколко виртуални сървъра или машини, посочва Лаури МакКаб от Hurwitz & Associates. Всяка такава машина може да взаимодейства, независимо от останалите, с други устройства, приложения, данни и потребители сякаш е отделен физически ресурс.
Различните виртуални машини могат да изпълняват различни операционни системи и множество приложения, докато споделят ресурсите на един и същ физически сървър. И тъй като всяка виртуална машина е изолирана от останалите, ако една се повреди, това не рефлектира върху другите.
"Тайната подправка", която прави възможна виртуализацията, е хипервайзорът. Този софтуер, известен още като виртуализационен мениджър, стои между хардуера и операционната система. Неговата задача е да осигурява необходимия на операционната система и приложенията достъп до хардуерни ресурси – процесор, памет, дискове и др.
Освен за разделяне на една физическа машина на няколко виртуални машини, технологията за виртуализация може да се използва за комбиниране на множество физически ресурси в един виртуален ресурс. Добър пример за това е сторидж виртуализацията, където множество мрежови сторидж ресурси се обединяват така, че да изглеждат като едно сторидж устройство – целта е по-лесно и ефективно управление на тези ресурси, посочва МакКаб.
Познати са и други типове виртуализация: мрежова, десктоп и виртуализация на приложения.
Мрежовата виртуализация разделя наличната пропускателна способност в отделни канали, които се присвояват на специфични сървъри и устройства.
Виртуализацията на приложения отделя приложенията от хардуера и операционната система, поставяйки ги в контейнер, който може да бъде преместен, без това да разстрои работата на други системи.
Десктоп виртуализацията позволява на централизиран сървър да доставя и управлява отдалечено индивидуални десктопи.
Виртуализацията беше въведена за първи път през 1960 година от IBM, за да подобри използването на големите и скъпи мейнфрейм системи, като ги раздели логически на отделни виртуални машини, които могат да изпълняват множество приложения и процеси едновременно.
През 80-те и 90-те години на миналия век този модел на централизирано споделяне на мейнфрейм системата еволюира в разпределен, клиент-сървър компютърен модел, при който много евтини x86 сървъри и десктопи изпълняват, независимо едни от други, специфични приложения.
Сега виртулизацията отново е актуална като начин за подобряване на ефективността на разпределените изчислителни среди. Технологията може да помогне на компаниите да изместят своя ИТ фокус към подобряване на услугите, които предлагат. Ползите от виртуализацията са в няколко аспекта:
Спестява пари. Компаниите често пускат само едно приложение на сървър, защото не искат да поемат риска при повреда на едно приложение, да отпадне и друго на същата машина. Проучванията показват обаче, че повечето x86 сървъри работят средно на 10% от своя капацитет. Чрез виртуализацията, сървър, използван досега за една цел, може да се превърне в многозадачен сървър. Множество сървъри пък могат да се обединят в изчислителен пул, който да се адаптира по-гъвкаво към променящите се натоварвания.
Спестява енергия. Бизнесът харчи много пари за захранване с електроенергия на неизползван сървърен капацитет. Виртуализацията редуцира броя на физическите сървъри, намалявайки по този начин и енергията, необходима за тяхното захранване и охлаждане.
Спестява време. Когато сървърите са по-малко на брой, ИТ персоналът ще изразходва и по-малко време за ръчни операции по поддръжка на машините. Освен това, когато много сторидж устройства се обединят в едно виртуално устройство, задачи като бекъп, архивиране и възстановяване ще се изпълняват по-лесно и по-бързо. Също така много по-бързо се разгръщат инфраструктури от виртуални машини, отколкото от физически сървъри.
Улеснява управлението на десктопите. Управлението, поддържането на сигурността и ъпгрейдът на десктопи и лаптопи може да създаде много главоболия на администраторите. Решенията за десктоп виртуализация позволяват управление на десктопите централно, което означава по-лесен ъпдейт и поддържане на сигурността.
Виртуализацията все пак не е магическа пръчка за решаване на всички проблеми, посочва Лаури МакКаб. Докато много приложения са подходящи за изпълняване виртуално, то други, които се нуждаят от повече памет, процесорна мощ или входно-изходен капацитет, могат да бъдат оставени на самостоятелен физически сървър.
Тъй като виртуализацията позволява лесно пускане на нови виртуални сървъри, компаниите могат да се окажат в един момент с твърде много такива машини за управление. Всеки виртуален сървър се управлява така, сякаш е физически сървър. Проследяването на всички машини и това как виртуалните ресурси използват физическите ресурси е от съществена важност. Ето защо ИТ персоналът трябва да разполага с лесни за използване инструменти за мониторинг и измерване на употребата на ресурсите.
Възприемането на виртуализацията несъмнено е свързано с нови предизвикателства. В повечето случаи обаче ценовите предимства и спестяването на енергия натежават над останалите аргументи и виртуализацията ще продължи да набира популярност.