Половината от специалистите по киберсигурност смятат дезинформацията за заплаха
(снимки: CC0 Public Domain)
Увеличаването на дезинформацията и фалшивите домейни в интернет вече „изправя на нокти” организациите, които възприемат заплахата като „много значима”. Третина от предприятията по света обмислят как да реагират на фалшивата информация онлайн през следващите месеци.
Това е изводът от нов доклад на Международния съвет за сигурност Neustar (NISC), който разглежда нарастващото безпокойство сред специалистите по киберсигурност относно бума на дезинформация и фалшиви домейни в последно време. Почти половината (48%) от специалистите по киберсигурност смятат този растеж за заплаха за предприятието, в което работят. Другата половина (49%) определят заплахата дори като „много значима”.
В отговор на това почти половината от запитаните организации (46%) вече имат готови планове, с които да се опитат да гарантират по-специално внимание върху способността си да реагират адекватно на нарастването на дезинформацията и фалшивите домейни. В проучването 35% са заявили, че темата ще бъде фокусна област за тях през следващите шест месеца. 13% споделят, че биха обмислили въпроса, ако продължава да бъде проблем.
Решаването на проблема с дезинформацията е сложно, заявява Neustar. Само 36% от главните специалисти по сигурността са уверени в способността на своята организация да идентифицира успешно дезинформация и фалшиви домейни.
„Дезинформацията в никакъв случай не е нещо ново – откакто свят светува тя се използва като ключова тактика от хората, които се опитват да постигнат основните си цели с ограничени средства”, казва Родни Джофе, старши вицепрезидент на Neustar.
„Настоящата глобална пандемия обаче доведе до рязко нарастване на дезинформацията и регистрацията на фалшиви домейни. Киберпрестъпниците използват тактики като фишинг, измами и софтуер за изнудване, разпространявайки подвеждащи новини, фалшифицирани доказателства и подвеждащи съвети”, допълва той.
Въпреки че мотивите на злонамерените участници могат да се различават, ерозията на доверието, причинена от дезинформацията, поставя на дневен ред редица етични, социални и технологични предизвикателства пред организациите.
„Организациите трябва да бъдат бдителни, когато става въпрос за оценка на това как тяхната марка се използва за разпространение на потенциално вредни дезинформации”, казва Джофе. „В отворения и свободен интернет, където хората могат свободно да регистрират домейни и да разпространяват информация чрез социалните медии, организациите трябва да си създадат глобални работни групи, специализирани в наблюдението, откриването и изключването на фалшиви домейни и фалшива информация [относно марката]”.
По думите на анализатора, това означава организациите да са винаги нащрек, да следят непрекъснато и да използват интелигентен анализ на данните, за да измерват и намаляват риска.
За всички специалисти по сигурността е видно, че бумът на пандемията Covid-19 бе отлична възможност за киберпрестъпниците. Данните от различните фирми и организации за сигурност вече потвърдиха, че през тази пролет е отчетен бум на DDoS атаките, пробивите в корпоративни системи, прилагането на софтуер за изнудване (чрез криптиране на данните на потребителя и искане на откуп – ransomware), както и нарушенията на авторски права над интелектуалната собственост.
Като част от повишената активност на киберпрестъпниците нарасна и използването на средствата на дезинформацията за постигане на пробив в сигурността. Съобщенията по темата, която тревожи всички – коронавируса – бяха „ракетата-носител” за голям брой фишинг атаки. Експертите по киберзащита предупредиха, че на прицел вече са не просто редовите служители на фирмите, а мениджърите от най-високо ниво.