„Пресечната точка на всички реформи и иновации е ефектът върху човека”, казва Иво Христов
(снимка: Emilie Gomez/European Union 2019 – Source : EP; редактирана)
Изкуственият интелект ще спомогне за оптимизиране на усилията и ресурсите в селското стопанство, но не бива да се пренебрегват и последствията върху трудещите се в сектора – както от хуманна, така и от социална гледна точка, заяви в Брюксел българският евродепутат Иво Христов, член на Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент.
„Прецизното земеделие дава възможност да се експлоатират щадящо наличните природни ресурси като водата и почвите, използването на препарати за растителна защита също ще бъде по-добре дозирано и насочено. Това ще съкрати разходите на производителите и ще бъде по-благоприятно за околната среда. Същевременно съм убеден, че не бива да се пренебрегват и последствията върху трудещите се в сектора – както от хуманна, така и от социална гледна точка”, каза Христов.
Какво ще стане с работните места, с обезлюдяващите селски райони, са капитални проблеми, които, с въвеждането на изкуствения интелект, ще станат още по-драматични, смята той. „Често говорим за предимствата и възможностите, по-рядко говорим за проблемите от изкуствения интелект. Според редица учени, ще се появят нови рискове за здравето на селскостопанските животни”, коментира Христов.
Българският евродепутат, който членува в Комисията по земеделие и развитие на селските райони в ЕП (AGRI), бе организатор на експертна онлайн дискусия на тема: „Изкуственият интелект и цифровото бъдеще – перспективи и предизвикателства пред българския аграрен сектор”. За първи път земеделската комисия в ЕП ще дава становище по темата „Изкуствен интелект”. Интересът към изготвянето на това становище бе голям, а земеделската комисия реши то да бъде възложено на Иво Христов.
След като бъдат предложени измененията по становището, в Комисията по земеделие ще бъдат проведени дискусии по него в различни формати, а окончателното му гласуване ще се състои в края на февруари. Във водещата Комисия по вътрешен пазар и защита на потребителите (IMCO) гласуването най-вероятно ще бъде през март.
Изкуственият интелект изисква нова инфраструктура и нова грамотност, е едно от експертните становища, застъпено по време на дискусията. Трудността идва преди всичко от богатството на информация – секторът е много голям, в него има разнообразни дейности, твърде много знания и данни. Работи се в отворена среда, трябва да има интернет навсякъде, където се гради интелигентно земеделие.
С изграждане на дигиталните иновационни хъбове в програмите „Цифрова Европа” и „Цифрова България”, сигурно ще има поне един хъб, който ще бъде специализиран в изкуствения интелект и той трябва да се специализира и в цифровизацията на аграрния сектор, според участници в дискусията. С планираното изграждане на национални и регионални центрове, знанието, уменията и натрупаните добри практики би трябвало да стигнат и до регионалните иновационни центрове, за да може тази информация да се разпространява и до специалистите от сектора.
Други акценти по време на обсъждането бяха, че селското стопанство трябва да се приспособи към климатичните промени, които трудно можем да контролираме, както и че семейният модел в българското земеделие е дълбоко вкоренен и трябва да бъде подкрепен от нови технологии, които могат да го подпомогнат, но могат и да го съсипят.
„Нужни са хора, способни да създават алгоритми и общество, ограмотено да ги прилага” – около тази теза се обединиха участниците в експертната дискусия, по време на която беше представен и проект „Теоретични модели за развитие на дигиталното земеделие”.
Очаква се дигитализацията да направи агронауката по-привлекателна за млади ИТ специалисти, което дава възможност за нова вълна от учени в тази сфера. Същевременно бе засегната темата и за отражението на иновациите върху наемните работници – може би най-уязвимите в цялата верига.
Обобщавайки дискусията, Иво Христов уточни, че част от кредото на европейския подход в сферата на изкуствения интелект е човекът да съхрани контрол над изкуствения интелект. „Дали ще успеем, зависи от нашия разум и волята ни, уви, има реален риск контролът да ни убегне”, заключи Христов.