3D печатът трансформира всичко – от мода и здравеопазване до транспорт и играчки. Но тази бързо развиваща се технология може да представлява опасност за хората и да доведе до нарушение на правата на интелектуална собственост.
За да намали незаконната употреба на 3D принтери, д-р Жанпенг Джин, доцент в Катедрата по компютърни науки и инженерство в Университета в Бъфало, разработва метод за проследяване на произхода на елементи, отпечатани на 3D, съобщи TechXplore.
Неговата тревога дошла от това, че когато хората имат дигитален проект на даден елемент, който може да бъде изтеглен от интернет, особено като материал с отворен код, могат да отпечатват всичко, което поискат. А това може да са опасни неща като напълно функционални пистолети и щурмови пушки.
„Какъв би бил най-добрият начин да защитим интелектуалната си собственост от някой друг, който печата същия проект, използвайки свой собствен принтер?”, пита д-р Джин. „Искахме да намерим нещо като „подпис”. Какви биха били уникалните характерни черти на нещо, отпечатани от моя собствен 3D принтер, което го отличава от напечатаното на кой да е друг 3D принтер?”.
3D принтерите изграждат триизмерни обекти, като добавят последователни слоеве от материал според цифровия дизайн на 3D модел. Всеки 3D принтер има „екструдер”, който тласка строителния материал. След това горещият край на екструдера стопява материала и го поставя върху печатащото легло, за да изгради модела.
Горещият край на всеки екструдер има свои уникални подгряващи свойства, които оказват влияние върху точния начин на конструиране на 3D модела, обяснява Джин. Тези термодинамични свойства могат да бъдат използвани за идентифициране на конкретния екструдер. Може да се идентифицира „подписът” на 3D принтера, който е нещо уникално като човешкия пръстов отпечатък или, както го нарича Джин, „термо-маркер”.
Джин сравнява процеса с използването на лаптоп за писане на писмо. Всеки файл, който се създава, носи метаданни, чрез които може да се установи на кой компютър е генериран файлът. Поради уникалните свойства на екструдера на всеки 3D принтер, изследователят може да проучи специфичния начин, по който е направен даден 3D обект, и да го сравни с база данни с различни екструдери, докато намери съвпадение.
Оттам, след като моделът бъде идентифициран, купувачът на споменатия модел може да бъде намерен. Това е ценно, ако, например, се е появил незаконен пистолет, направен на 3D принтер.
Според д-р Джин и неговия екип, чрез изследване и сравняване на характеристиките на термо-маркера на 45 различни екструдера от един и същ модел може да се идентифицира правилно принтерът-източник с точност 92%.
„Термо-маркерът е нещо като като „пръстовия отпечатък” на 3D принтера”, казва Джин. Може нарочно да се направи така, че „термо-маркерът” да е уникален, подобно на воден знак, и целенасочено да се вгражда, носейки информация като производител на принтера, етикет и сериен номер.
Прекалено много отворен софтуер и хардуер има.
Схемите от преди 30 години за контрол на продуктите вече не работят.
Късно е брато – опън сорс фърмуер има за прекалено много принтери. А за които няма – лесно може да се присади и цял контролер, ако трябва.