AI разгадава кой е написал свитъците от Мъртво море

Свитъците от Мъртво море имат голямо значение за историята, религията и езикознанието
(снимка: CC0 Public Domain)

Нов метод за анализ на почерк, разработен от изследователи от Университета в Грьонинген, предположи кой е написал свитъците от Мъртво море. Тестването на инструмента за машинно обучение върху един от най-известните древни свитъци разкрива, че не един, а двама писари стоят зад създаването древния текст.

Свитъците от Мъртво море – така се нарича набор от 981 различни текста, са открити през 1946-1956 г. край древното селище Кумран в Палестина. Текстовете, създадени между III в. пр. Хр. и I век, имат голямо значение за историята, религията и езикознанието, тъй като съдържат третия най-стар оцелял до днес ръкопис на Стария Завет.

Известен като Великия свитък на Исая, той е сред първите свитъци от Мъртво море, открити през 1946 г. Той е един от най-големите и най-добре запазени от всички свитъци, представящ най-старото пълно копие на Книгата на Исая.

Колко точно писари са писали този текст, както и другите свитъци от Мъртво море, е тема на ожесточени дискусии в религиозните и академичните среди. За да се опита да намери отговора, Младен Попович, богослов-историк, се обърнал към съвременните инструменти за анализ – изкуствения интелект.

Попович избрал Великия свитък на Исая при първата задача на екипа си, защото е впечатляващо завършен, обхващащ 17 листа пергамент, разказва NewAtlas. Този специфичен свитък има сравнително еднакъв почерк, което означава, че е дело на един-единствен писар, въпреки че редица учени предполагат, че може и да е дело на поне двама писари, имали сходен почерк и стил на писане.

За да установят колко ръце са писали свитъка, изследователите групирали употребата на еврейската буква „алеф”. Единичната буква се появява над 5000 пъти във Великия свитък на Исая. Попович предполага, че човешките очи са ограничени в способността си да забелязват малки разлики в стиловете на почерка.

Използвайки няколко техники за разпознаване, изследването разкрива промени в моделите на почерка, започващи по средата на ръкописа. В миналото някои учени предполагаха, че Великият свитък на Исая е дело на двама отделни книжовници – това ново доказателство потвърждава теорията.

„Сега можем да потвърдим това с количествен анализ на почерка, както и със силни статистически анализи”, обяснява Попович. „Вместо да се основаваме на преценката на повече или по-малко импресионистични доказателства, с интелигентното съдействие на компютъра, можем да докажем, че има статистически значима разлика”.

В новото проучване, публикувано в сп. PLOS One, Попович и неговият екип потвърждават, че писането е дело на двама. Значителните прилики в почерка между двамата писари на Великия свитък на Исая посочват интересни идеи за това как са възникнали свитъците от Мъртво море. Фактът, че двама различни писари са допринесли за един и същи ръкопис с привидно сходен почерк, вероятно предполага еднаква училищна или семейна обстановка зад създаването на свитъците.

Приликата в почерка на различните писари може да показва, че те са учили в едно и също училище, при един и същи преподавател. А може би са били близки „по друг социален начин”, като например в семеен контекст – например да са били братя или пък баща и син, казват изследователите в проучването.

Приложената техника за анализ на почерка, демонстрирана в изследването, предлага на учените изцяло нови начини за изучаване на древните ръкописи. По-нататъшната работа може да се съсредоточи върху изследване на повече от свитъците от Мъртво море и да надгради тази констатация, за да хвърли светлина върху това кой е написал документите.

„Това е много вълнуващо, защото отваря нов прозорец към древния свят, който може да разкрие много по-сложни връзки между писарите, създали свитъците”, казва Попович. „В своето проучване открихме доказателства за много сходен стил на писане, споделен от двамата писари на Великите свитъци на Исая, което предполага общо обучение или произход. Следващата ни стъпка е да проучим други свитъци, където можем да намерим различен произход или обучение за писарите”.