Норвежци създават плаваща зарядна станция с ториев реактор

Проектът за кораб Thor представлява 149-метрово съоръжение с ториев реактор на борда
(снимка: Ulstein)

Плавателен съд с ториев реактор на борда ще играе ролята на плаваща зарядна станция за бъдещите електрически кораби. Иновативният проект е дело на норвежкия корабостроител Ulstein.

Корабът Thor ще изпълнява мисии по снабдяване, изследване и спасяване. Електроцентралата на кораба представлява ториев реактор на базата на разтопени соли, които едновременно са носители на горивото и охлаждаща течност.

Норвежката концепция предполага създаване на компактен, безопасен и ефективен реактор на кораба. Подобни плавателни съдове ще позволяват организиране на мрежа за морско зареждане и преминаване към електрическо корабоплаване.

Според изискванията ООН, корабоплаването трябва да намали емисиите на парникови газове с 50% до 2050 г., в сравнение с 2008 г. Без преминаване към кораби с батерии (а също и към водород) ще бъде невъзможно да се постигнат поставените цели.

Светът вече се опитва да въведе както транспортни, така и круизни кораби на батерии и дори военните кораби са на път да споделят тази съдба. Така например, Япония започна да преобразува своите атакуващи подводници в такива с литиеви батерии.

Проектът за кораб Thor представлява 149-метрово съоръжение с хеликоптери, противопожарно оборудване, лодки, комплект морски огради (стрели) за предотвратяване на разпространението на гориво по повърхността на водата, морски и въздушни дронове, лаборатории, лекционна зала и оборудване за товаро-разтоварни операции.

Ториевият реактор ще осигури на Thor чиста енергия в продължение на десетилетия и ще му позволи да се превърне в морска точка за зареждане на кораби, работещи на батерии.

Коментари по темата: „Норвежци създават плаваща зарядна станция с ториев реактор”

добавете коментар...

  1. Anonymous

    Само едно не мога да разбера – защо, когато се говори за ториеви реактори и, въобще, нови енергийни източници, винаги се пропуска споменаването на реалния напредък по темата?

    Повечето държави са на ниво експериментални ториеви реактори в изследователски институти. За такъв тип технологии, това е най-продължителният етап, траещ до няколко десетилетия.

    Няколко държави са на следващата стъпка – експериментални реактори в условия близки до реална употреба – и този етап спокойно отнема десетилетие-две:
    – строеж
    – многобройни тестове и изследвания още преди дори да е пуснат
    – следва пускане и продължителни тестове за течове и какво ли не при минимални мощности
    – следва плавно увеличаване, като през цялото време реакторът е под наблюдение,
    – следват тестове при номинална и максимална мощност
    – следват изключително внимателни симулации на опасни ситуации, за да бъдат тествани и системите и протоколите за сигурност.

    При всяка стъпка се дава и достатъчно време на учените да обработят и анализират събраните данни, за да са сигурни, че няма да има изненади.

    Чак накрая идва етап експлоатация.

    Засега най-близо до реална употреба са руските реактори на бързи неутрони, въпреки че и те се движат по-бавно, отколкото се очакваше.

    Ториеви реактори можем да очакваме в реална експлоатация към 2050г, според мен.

Коментар