SSD срещу HDD: Кои дискове замърсяват повече?

Устройствата за съхранение са отговорни за големи количества въглеродни емисии
(снимка: CC0 Public Domain)

Полупроводниковите дискове (SSD) имат редица предимства спрямо класическите твърди дискове (HDD) – те не използват движещи се механични части, което предполага, че са по-здрави и по-надеждни, освен това са по-малки и по-енергийно ефективни, имат по-проста конструкция. Но проучване на северноамерикански учени, за което съобщава порталът Discover, се фокусира върху друг аспект, а именно въглеродния отпечатък, който двата типа носители на информация оставят през жизнения си цикъл. Резултатите са много интересни и вероятно ще изненадат мнозина.

Тъй като на ИТ индустрията се падат около 2% от световните въглеродни емисии и се очаква този дял да се удвои през следващите 10 години, операторите на центрове за данни и други играчи в индустрията трябва да намалят въздействието на техните услуги върху околната среда. Според съвместно проучване на изследователи от Университета на Уисконсин-Медисън и Университета на Британска Колумбия във Ванкувър, SSD дисковете, които навлязоха не само в потребителската електроника, но и в центровете за данни, са много по-вредни за околната среда отколкото се предполага.

Учените измерват въглеродния отпечатък на SSD и HDD за 10-годишен жизнен цикъл на гигабайт капацитет за съхранение. Взети са предвид емисиите не само по време на експлоатацията на дисковете, но и по време на тяхното производство, транспортиране и утилизация.

Изчисленията показват, че 1 TB HDD „генерира” еквивалента на 159 кг въглероден диоксид по време на цялата си работа, докато SSD генерира само 49,2 кг. Но производството и пускането в експлоатация на SDD е съпроводено с отделяне в атмосферата на 320 кг въглероден диоксид на терабайт, докато при HDD този показател е само 40 кг. Така през целия си жизнен цикъл 1TB SSD отделя 369,2 кг CO2, докато на HDD се падат 199 кг. За петгодишeн цикъл съотношението е почти същото.

Изследването не взема под внимание редица други фактори, например влиянието на SSD върху цялостната производителност на системата. Изводът е, че операторите на центрове за данни ще трябва да преосмислят своите политики за съхранение.

На първо място, изследователите им препоръчват да изберат правилния носител (HDD, SSD с SLC, MLC, TLC и т.н.) за конкретна задача. Второ, да се опитат да удължат живота на SSD-тата. Това може да се постигне чрез разпределяне на натоварването (и износването) между няколко възела и прилагане на по-ефективни технологии за коригиране на грешки. На ниво SSD се предлага използване на ZNS.

И накрая, авторите на анализа предлагат да се обмисли възможността за прехвърляне на износени xLC дискове в режим SLC и прехвърлянето им към служебни  възли, които не изискват висок капацитет и плътност на съхранение на данните.

Що се отнася до обикновените потребители, учените им предлагат активно да използват облачно съхранение. Като цяло авторите на доклада съветват потребителите да се запознаят по-отблизо с архитектурата на хранилищата за данни и да се стремят да увеличат техния експлоатационен живот.