Човек проговори чрез компютър след 23 години “кома”

Ром Хубен е мъж, който в продължение на 23 години лежал в болнично легло и се опитвал да каже на хората около себе си, че не е в кома – както те си мислели. Днес компютър помага на Ром да общува с околните, а доклад на специалисти-медици сочи, че навярно неговият случай изобщо не е единствен. Казусът припомня и въпроса за истинското място на технологиите в живота.

През 1983 година 20-годишният белгийски студент и любител на източните бойни изкуства Хубен претърпрява автомобилна катастрофа. Тя го оставя в състояние на същинско вегетиране. Лекарите определят състоянието му като кома, използвайки често прилаганата скала “Глазгоу”, при която се анализират очните, вербалните и двигателните реакции на организма. Това, което те така и не разбират тогава, е че Хубен е всъщност съвсем в съзнание – ала напълно парализиран.

“Крящях, но нямаше кой да ме чуе”, казва днес Хубен в интервю пред немското списание “Шпигел”.

Преди три години неврологът Стивън Лоурънс използва модерна техника за сканиране, за да анализира състоянието на Хубен. Докторът установява, че церебралният мозъчен дял на Хубен е де факто напълно функциониращ.

Днес Хубен комуникира със света чрез компютърна система. Тя има специална клавиатура, която се активизира от едва доловимите движения на дясната му ръка.

Хубен е на 46 г. Прекарал е повече от половината си живот като затворник в собственото си тяло. Казва, че е преживял цялото това време, защото е мечтаел ден след ден. В своето интервю пред “Шпигел” той пише:

“Казвам се Ром. Не съм мъртъв. Сестрите идваха, милваха ме, понякога вземаха ръката ми и ги чувах да казват “няма надежда”. Медитирах, мечтаех си за живота – само това можех да правя. Не обвинявам никого – това не помага. Но дължа живота си на семейството си. Всички останали се предадоха.

Изучавах всичко, което се случва наоколо, като мъничка частица от драмата на света, чудатите странности на другите пациенти в общата стая, влизането на лекарите в стаята ми, клюките на медицинските сестри, които ни най-малко не се смущаваха да си приказват за гаджетата си пред лицето на “този, дето си е отишъл”. Това ме превърна в експерт по взаимоотношенията”.

Според Лоурънс, случаят на Хубен може би е много по-често явление, отколкото си мислим. Лекарят, който е ръководител на Групата за изследване на комата и шеф на Департамента по неврология при Университетската болница Лиеж, смята, че макар лекарите на Хубен да “не са били добри”, надали по-добри доктори биха успели да идентифицират състоянието му, използвайки същата скала за определяне на кома.

В своя доклад Лоурънс твърди, че в около 40% от случаите на “вегетативно състояние”, които е изследвал, модерните техники за сканиране на мозъчната дейност показват, че пациентите са в една или друга степен в съзнание. Налице са достатъчно основания да спрем да разчитаме на “Глазгоу” и да започнем да се вглеждаме по-внимателно в мозъчното сканиране, убеден е Лоурънс.