Роботиката може да бъде в помощ на обществото, като поеме грижата за повтарящите се, досадни задачи и освободи работниците, за да се ангажират с по-творчески дейности
(снимка: CC0 Public Domain)
от Гарет Уилмър
От десетилетия въвеждането на роботи на работните места е източник на тревога сред обществеността поради страха, че ще заменят работниците и ще доведат до безработица.
Сега, когато реално се появяват по-усъвършенствани и хуманоидни роботи, картината се променя — някои вече считат роботите за обещаващи сътрудници вместо нежелани конкуренти.
Колеги „коботи”
Да вземем за пример италианското дружество за индустриална автоматизация Comau. То е разработило робот, който може да си сътрудничи с работниците — и да повиши безопасността им — в строгата среда на чисти помещения във фармацевтичната, козметичната, електронната и хранително-вкусовата промишленост. Иновацията е известна като „сътрудничещ робот”, или „кобот”.
Приличащият на ръка кобот на Comau — проектиран за задачи за манипулиране и сглобяване — може автоматично да превключва от производствена на по-ниска скорост, когато човек навлезе в работната зона. Тази нова функция дава възможност да се използва един робот вместо два, като при това се достига максимална продуктивност и се предпазват работниците.
„Той усъвършенства нещата, като позволява двоен режим на работа”, казва д-р Сотирис Макрис, специалист по роботика към университета на Патра в Гърция. „Можете да го използвате като традиционен робот или, когато е в режим на сътрудничество, работникът може да го вземе и да го движи като помощно устройство”.
Макрис е координатор на току-що приключилия и финансиран от ЕС проект SHERLOCK, който изследва нови методи за безопасно съчетаване на възможностите на човека и робота от често пропускания ъгъл на проучване: психологическото и социалното благополучие.
Творчески и приобщаващи
Роботиката може да бъде в помощ на обществото, като поеме грижата за повтарящите се, досадни задачи и освободи работниците, за да се ангажират с по-творчески дейности. А роботизираните технологии, които могат да съдействат ефективно на работниците, биха могли да направят работните места по-приобщаващи, като помагат на хора с увреждания например.
Важно е да се възползваме от тези възможности, тъй като структурата и възрастовият профил на работната сила в Европа се променя. В ЕС например делът на служителите на възраст между 55 и 64 години се е увеличил от 12,5% през 2009 г. на 19% през 2021 г.
Наред със социалното измерение има и икономическа полза от по-голямата ефективност на производството, което показва, че едното не е непременно за сметка на другото.
„Конкуренцията по света се увеличава, с нови разработки в областта на роботиката”, казва Макрис. „Това изисква действия и непрекъснато усъвършенстване в Европа”.
Макрис споменава хуманоидните роботи, разработвани от ръководения от Илон Мъск производител на автомобили Tesla. Разработват се и преносими роботи, бионични крайници и екзоскелетни костюми, които обещават да повишат възможностите на хората на работното място.
Все пак бързоразвиващата се вълна на роботиката поставя големи предизвикателства по отношение на ефективното интегриране на роботите на работното място и на съобразяването с индивидуалните потребности на хората, работещи с тях.
Случай за проекта SHERLOCK
Проектът SHERLOCK разглежда и потенциала на интелигентните екзоскелети да подкрепят работниците при пренасянето и манипулирането на тежки детайли в работилници, складове или монтажни площадки. Преносими датчици и изкуствен интелект са използвани за наблюдение и проследяване на движенията на човека.
С получената обратна информация идеята е, че екзоскелетът може след това да се приспособява към потребностите на конкретната задача, като същевременно помага на работника да запази ергономична поза, за да не се допусне контузия.
„Използването на датчици за събиране на данни за начина на работа на екзоскелета ни позволи да видим и по-добре да разберем състоянието на човека”, казва д-р Макрис. „Това ни даде възможност да изработим прототипи за това как трябва да се преработят и разработват екзоскелетите в бъдеще в зависимост от различните профили на потребителите и различните държави”.
Проектът SHERLOCK, който току-що приключи след четиригодишна работа, събра 18 европейски организации от много държави — от Гърция до Италия и Обединеното кралство, работещи в различни сфери на роботиката.
Благодарение на множеството участници проектът успя да събере голямо разнообразие от гледни точки, за което д-р Макрис твърди, че е също толкова полезно с оглед на различаващите се национални правила за интегриране на роботизираните технологии.
Като резултат от взаимодействието на тези роботизирани системи с хора, софтуерът е усъвършенстван достатъчно, за да дава насоки за „бъдещо разработване на необходимите типове функции и начина на проектиране на работното място”, казва д-р Макрис.
Стари ръце, нови инструменти
Друг проект, финансиран от ЕС и приключил тази година — CO-ADAPT, използва коботи, за да помогне на възрастни хора да се ориентират в цифровизираното работно място.
Екипът на проекта разработи адаптивна работна станция, оборудвана с кобот, която да подпомага хората при свързани със сглобяване задачи, като например при производството на телефони, автомобили или играчки, или съчетаването на произволен набор от отделни компоненти в готов продукт в хода на производствения процес. Станцията може да приспособява височината и осветлението на работната маса спрямо физическите характеристики и зрението на човека. Тя включва и характеристики като очила за проследяване на очите, с цел събиране на информация за умственото натоварване.
„Така се хвърля повече светлина върху това от какво се нуждаят различните видове хора”, казва Джулио Джакучи, координатор на CO-ADAPT и компютърен специалист в университета на Хелзинки, Финландия.
„Откриват се интересни различия за това колко трябва да прави машината и колко — човекът, както и доколко машината трябва да се опитва да дава насоки и как да ги дава”, казва Джакучи. „Това е важна работа, която стига до същината на начина, по който това да проработи на практика”.
Според него от оборудваните с коботи работни места, които да успяват в пълна степен да разбират психическите състояния на хората и да реагират на тях в реални условия, все още ни делят години.
„Толкова е сложно, защото трябва да вземем предвид цялата механична част и освен това да разберем състоянието на хората от психофизиологичните им данни”, казва проф. Джакучи.
Междувременно, тъй като новите технологии може да се използват по много по-прости начини за подобряване на работното място, CO-ADAPT също изследва дигитализацията по-нашироко.
Интелигентни смени
Една от областите на работа е софтуерът, който дава възможност за „интелигентно планиране на смените”. Той подрежда смените на работниците въз основа на личните им обстоятелства. Оказва се, че този подход намалява отсъствията поради заболяване, стреса и проблемите със съня сред социалните и здравните работници.
„Това е фантастичен пример как работоспособността се подобрява, тъй като използваме базирани на доказателства знания как да създаваме графици, съобразени със здравето”, твърди проф. Джакучи.
Фокусирането върху индивида е ключово за бъдещето на добре интегрираните цифрови инструменти и роботи, заявява той.
„Да речем, че трябва да работите съвместно с робот по задача за сглобяване”, казва той. „Въпросът е дали трябва роботът да е наясно с познавателните и другите ми способности. И как задачата трябва да се раздели между двамата?”
Основното послание на проекта е, че има още много да се работи по подобряването и разширяването на работната среда.
„Той показва колко много неизползван потенциал има”, заяви проф. Джакучи.
Изследването в тази статия е финансирано от ЕС. Този материал е публикуван за първи път в Horizon, списанието за изследвания и иновации на ЕС.