Интернет и приспиването на критичното мислене

Преди възхода на интернет всеки, който имаше желание да е в течение с актуалните събития, можеше с голяма степен на сигурност да се информира от набор от медии, всяка от които представя относително разнообразие от теми и гледни точки по един доста предвидим начин. Потребителите на новини бяха пасивни получатели на съдържанието. То на свой ред бе предавано основно чрез хартиени листове и телевизионни антени. Изборът, малък или голям, беше относително фиксиран.

Сбъдвайки мечти и младежки фантазии, днес интернет е като ресторант, където има и от пиле мляко – всякакво съдържание, всякакви гледни точки, свобода на изразяването; там има всичко от политика и наука през технологии и езотерика до рецепти и клюки.

Новините текат с бясно темпо. Под тях се нижат коментари, които някога прерастват в яростни дебати. Блоговете дават думата на мнозина, които до неотдавна не са имали къде да се изразяват.

Улисани в пороя информация, мнозина просто “сканират” с поглед заглавията и кадрите. Погледите се плъзват по повърхността. Очите пробягват по буквите.

Повечето хора четат и гледат това, което ги интересува. Естествено, та това е толкова просто и логично.

Но дали това не ни кара да забравим да мислим?

Интернет е глобална мрежа за разпространение на информация – скоростно и до много хора. Нищо друго не показва по-добре неговата стойност от моментите, когато неговата комуникационна сила помага на хората бързо да се организират и обединят за обществено полезни каузи, като например протестите срещу застрояването на защитени територии в Рила.

Ала има я и обратната страна на медала. Нищо не показва по-добре способността на интернет да даде възможност на най-долните хора възможност да изявят наклонностите си от случаи като днешния – измама, целяща да извлече пари от състрадателността на грижовните майки. Ако това не е достатъчно, ето и един по-далечен пример: случая с американката Лори Дрю, чиито кибер-заплахи към 13-годишната щерка на съседите й докарала тийнейджърката до решението да се обеси.

С две думи интернет е нож с две остриета, много добре заточени остриета. И тук идва следващият въпрос: трябва ли да цензурираме интернет, така че в него да се публикува само доброкачествен материал? И следващият въпрос: а кое е доброкачествен материал? И още: а кой ще решава? Кой ще е този цензор? И още по-нататък: а кой ще контролира този цензор?

Всичко е в главите ни

Какво кара хората да приемат информацията толкова повърхностно?

Едно възможно обяснение са навиците ни на четене. Хората четат това, което ги интересува, и това е факт. Нито някой ще го промени, нито е логично да очакваме да бъде другояче.

Информационното претоварване е друг фактор. Информацията ни залива, тя е толкова много, че не ни остава време да помислим. Хората вече търсят начин да ограничат информационния порой, който ги залива, и са измислили как да “сканират” само сайтове със съдържание, което ги интересува – ползват RSS. Така те поглъщат лакомо, в реално време, всичко ново по тематиката, която ги вълнува.

Бързото нагълтване с информация, която покрива само интересите на съответния човек и нищо друго, прилича на пристрастяването към бързото хранене. Но оставени да се къпят под струите информация по една тема, тези хора нямат време за почти нищо друго.

Критичното мислене

Защо никой не се запита какво стои зад инициативите на компании като Intel и IBM за оползотворяване на неизползваната компютърна мощ на домашните компютри?

Миналата година IBM започна инициативата World Community Grid, която използва неоползотворената компютърна мощ на компютрите по света. Ето, че неотдавна и Intel направи нещо подобно – стартира софтуерна програма, която позволява на Facebook потребителите да “дарят” излишната процесорна мощ на своите компютри за изследователска дейност в областта на климатичните промени.

Кой има полза от тези проекти? Е, IBM и Intel без съмнение получават добра порция публичност (не че иначе им липсва такава). Навярно получават и известна данъчна отстъпка. А хората, жителите на глобалното село, чиито компютри смятат като луди и които плащат сами сметките си за тока, който компютрите им харчат?

Някой запита ли се дали хай-тек компаниите, които са стигнали до това решение да поискат неоползотворената компютърна мощ на милионите РС-та по света, са “дарили” неоползотворената компютърна мощ на собствените си изчислителни центрове за тези благородни казуси, за които говорят?

Може би донякъде феноменът се крие в това, което Х. Маркузе описва в своята теория за “едномерния човек” и тиранията на индустриалните общества. В тези общества развлечението, движението и средствата за комуникация “носят със себе си предписани отношения и навици, предварително зададени интелектуални и емоционални реакции, които обвързват малко или много потребителите… с производителя, а чрез него – с общото”…

Новините, които четем всеки ден, са своего рода емпирични наблюдения, които като такива могат да бъдат предадени изкривено заради личните предубеждения и нагласи на този, който ги предава. Но това надделява над неудобните състояния на ума, които биха могли да доведат до задълбочаването навътре и навътре в даден въпрос или тема.

Дали бихме могли да променим навиците на четящите хора и да ги накараме да мислят малко по-критично за това, което прочитат в интернет? И трябва ли?